Целите и насоките за развитие на област Силистра, които да залегнат в новата Стратегия, за периода 2014-2020 г., обсъждаха местните власти, бизнесът и неправителственият сектор.
За да се избегне формалността, при изготвяне на стратегическия документ, Областна администрация-Силистра инициира и осъществи публични дискусии в 3-те големи общини на областта – Силистра, Дулово и Тутракан. Идеята бе - възможно най-голям брой заинтересовани страни да участват с аргументирани предложения в разработването на плановия документ, който ще има определящо значение за развитието на областта, за период от 7 години.
„Целта, която сме си поставили в Областна администрация-Силистра, е да изготвим един реалистичен програмен документ, който реално да отразява даденостите, с които разполагаме и възможностите за развитие на всяка една община. Да е полезен и изпълним“ –обясни областният управител Николай Димов. И подчерта: „Идеята на тези съвместни обсъждания е да се спази логичността с Плана за развитие на Северен централен район и от друга страна – да се постигне единство между Стратегията за развитие на област Силистра и общинските планове, които предстои да се разработят във всяка отделна община. Защото именно плановете за развитие, които ще направят общините, ще реализират Стратегията“.
Как да изглеждат общините и населените места в тях - дискутираха и зам. областният управител Алтимир Адамов, главният секретар на администрацията Николай Колев, директорът на специализираната администрация, кметове на общини и населени места в областта, председатели на общински съвети, представители на бизнеса, на образователни институции, читалища, спортни клубове, на лечебни заведения, земеделци и животновъди и др.
Ст.н.с. д-р Юлия Спиридонова - консултант от фирмата „New I“ ООД-гр. София, ангажирана с процеса по изготвяне на плановия документ, уточни, че европейските фондове, които ще са основен финансов източник за изпълнение на заложените цели и проекти за 2014-2020 г., имат една основна цел – излизане на Европа и света, като цяло, от икономическата криза. „В този смисъл, всяка една операция, всеки един проект, всеки един приоритет и подприоритет, трябва в някаква степен да отговаря на основните въпроси - как допринася за растежа и за работните места в съответния регион“, подчерта д-р Спиридонова.
В първоначалната рамка за бъдещата стратегия бяха откроени 11 цели, сред които: повишаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия и на селскостопанския сектор; подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии; насърчаване на социалното приобщаване и борба с бедността; инвестиции в образованието, уменията и ученето през целия живот.
На участниците в дискусиите бе разяснено, че при разработването както на стратегията, така и на Общинските планове, е необходимо да бъдат отчетени възможностите които има района, сред които: възможности за усвояване на средствата по европейски фондове за подобряване качеството на публичните услуги, на човешките ресурси, на техническата инфраструктура, туризма и селското стопанство, благоустрояване, повишаване на предприемачеството и иновациите, развитие на селското стопанство и селските райони; транспортен, икономически, енергиен и туристически потенциал на река Дунав; развитие и устойчивост на трансграничното сътрудничество; разработване и изпълнение на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие; повишено търсене на селскостопанска продукция и храни в световен план, развитие на публично-частното партньорство и др.
В същото време обаче, трябва да се имат предвид и следните неблагоприятни фактори – продължаващи кризисни процеси в демографското развитие и обезлюдяване; продължаваща икономическа стагнация с неблагоприятно влияние върху икономическата активност на населението; слабо участие с проекти по оперативни програми; ограничени възможности на държавата и общините за финансиране на публични проекти и за съфинансиране на проекти по оперативните програми; намаляване на търсенето на някои типични селскостопански продукти на района; продължаваща изолация от двете страни на границата – р. Дунав между България и Румъния; ниска предприемаческа активност и инвестиционен интерес.
Новият програмен документ ще бъде съобразен и с резултатите от анкетното проучване, което се осъществява по електронен път. Входът към него е чрез електронната страница на Областна администрация-Силистра -
www.silistra.governmеnt.bg
Първоначалните данни показват желание на общността да участва по-сериозно в разработването на подобни стратегически документи, бе съобщено на срещите. Относно секторните предпочитания за развитие и възможностите - акцентът е върху развитие на образованието, инфраструктурата и икономическата активност. Тази икономическа активност, от своя страна, може да бъде подкрепена чрез инвестициите, които се правят в инфраструктура, и чрез инвестициите в човешкия ресурс, обясниха консултантите.
Анкетата ще бъде отворена до 25 март 2013 г. До нея се достига чрез следния линк:
Основните идеи, споделени на срещите,обхващат пълноценното използване на река Дунав – в т.ч. и чрез подобряване на пристанищната инфраструктура, изграждане на фериботен комплект Тутракан-Олтеница, на терминали за товаро-разтоварна дейност на зърнени култури при пристанищата в Силистра и Тутракан; реконструкция и модернизация на пътя Варна-Добрич-Силистра; изграждане на тържища - за плодове и зеленчуци и за животни, със съответните лаборатории към тях; подобряване на сградния фонд и инфраструктурата на училища, културни институции и сгради за извънкласни форми на обучение; изграждане на депа за строителни отпадъци и мощности за тяхната вторична преработка; изграждане на рециклиращи мощности; укрепване на свлачищните участъци по Дунавския бряг и защита от наводнения, създаване на туристически продукти, които да бъдат обхванати в атрактивни туристически пакети и др.
Процесът по изготвяне и приемане на Стратегията за развитие на област Силистра за периода 2014-2020 г. трябва да бъде завършен до края на месец юни 2013 г. Тя трябва да е в синхрон както с Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., така и с приоритетите, целите и мерките, заложени в Националната програма за развитие „България 2020”, с Регионалния план за развитие на Северен централен район и с европейските стратегически рамки. От своя страна, Общинските планове за развитие трябва да бъдат разработени и приети, от общинските съвети, до края на 2013 г.