В православния храм „Св. св. равноапостоли Петър и Павел“ и пред поставената през 1968 г. паметна плоча на дома на Бояджи Яни – основател на известния в региона Бояджиев род, намиращ се на ул. „Омуртаг“ 9 в Силистра, бяха и тазгодишните събития, свързани с 10 февруари – ден на освобождението на града в края на руско-турската освободителна война от 1877-1878 г.
Заедно с отци от Доростолска епархия Негово Високопреосвещенство митрополит Яков отслужи в храма литургия, завършила със слово на водача на епархията. Последва шествие до следващия момент от празничното събитие, преминало с участието и на Градски духов оркестър.
При спазване на противоепидемичните мерки и без слова бе ритуалът по поднасяне на венци и цветя на паметната плоча, посветена на посрещането на освободителните войски през м. февруари преди 143 г. В него се включиха представители на Областна и общинска администрации, Общински съвет Силистра, Доростолска епархия, регионалните структури на библиотеката и музея, художествената галерия, политически партии, неправителствени и патриотични организации, училища и граждани.
От името на държавната власт бяха областният управител Ивелин Статев, неговият заместник Илиян Великов и главният секретар Елена Томова. Общината бе представена от кмета д-р Юлиян Найденов и от неговия екип.
Спазена бе традицията да има и караул пред плочата, осъществен тази година от членове на Клуб за млади възрожденци при Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Специален мини бюлетин за събитието издаде Регионална библиотека „Партений Павлович“, от който бяха раздадени екземпляри на присъстващите.
От текстовете разбираме, че Гено Чолаков – възрожденец и кмет на Силистра след Освобождението, е инициатор на 10 февруари да бъде чествана свободата на Силистра. Накратко са пресъздадени моменти от събитията в навечерието на освобождението на града. Разказ има и за първия кмет на града след неговото освобождение – Димитър Поптенев Енчев, родом от село Енина, Старозагорско, възпитаник на учебни заведения в Цариград и Киев, съпруг на внучката на кап. Георги Мамарчев - кмет на града, но по време на руското му управление в края на 20-те и началото на 30-те години на 19 в. след предишна руско-турска война.