„75 години свободна Добруджа“ се нарича изданието на музеите в Тутракан и в Добрич. В над 20 материала от различни жанрове са представени Добруджанска организация (Съюз „Добруджа“); Добруджански научен институт, Институт за културно-историческо изследване на Добруджа и др.
Най-новото издание е на Валентин Събков "Безъ борба - няма свобода" - сборник с материали, голяма част от които са за ВДРО.
В навечерието на големия празник за същата годишнина излезе от печат книгата „Летопис. Хронология на факти и събития“ с автори Жеко Попов и Петър Бойчев, документираща историята на Добруджа след 1913 г. И отново издания от Тутракан: „Те загинаха за Добруджа” (2016) с автори Петър Бойчев – Тутракан, и Радослав Симеонов – Добрич. Същата година музеят в Тутракан организира и изложбата „100-годишнината от освобождението на Добруджа. Добруджа в годините на Първата световна война 1916-1918“.
Паметен лист „75 години от Крайовската спогодба“ е дело на Катедра „Филологически науки“ и на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиала Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“.
През 2019 г. бе издадена книгата „Добруджа във войните за национално обединение“. Директорът на ИМ Тутракан Петър Бойчев е автор на книга за генерал Пантелей Киселов, през чийто поглед представя причините за националната катастрофа. Споменаваме и книгата „Героите на Тутраканската епопея”, посветена на 100-ата й годишнина. Както още фотоалбума „Добруджа във войните за национално обединение” на екип от специалисти от музеите в Тутракан и Добрич.
„Гласове от Русе за Добруджа“ се нарича изданието с богат снимков материал с автори от РИМ Русе: Мариана Димитрова и проф. д-р Николай Ненов, разкриващ дейността на русенската общественост, на добруджанската бежанска общност, на легалните и на нелегалните добруджански национално-освободителни организации, чиито ръководства са в Русе, за засилването на българското национално съзнание в Южна Добруджа в периода 1919-1940 г.
В раздела „Документални книги със спомени“ поставяме сборника „Съхранена памет. Спомени на съвременници”, посветен на 75-ата година на Крайовската спогодба. Той е на съставителите Румяна Лебедова, Цветана Цанова и Йордан Георгиев и съдържа близо 50 разказа на добруджанци от Силистра, Калипетрово, Тутраканско, Ситовско и др. населени места в областта, както и от Северна Добруджа.
Бизнесменът Тодор Опрев е поръчител на „История на село Добротица” с автори Михаил Жеков и Пламен Петров, вкл. по спомени на неговата майка – дълголетница, отразяващи въпросния период, за който говорим днес.
В раздел „Краеведски изследвания“ са краеведите от Алфатар: Михаил Гавазов с книгата му „Алфатар в събития, спомени, документи“ и Петър Кънев с книгата му „Владимир Мусаков. Неизвестното“. От Дулово е краеведът Иван Стоянов, пресъздал в разкази истории, свързани с миналото. От силистренското село Босна е родом авторът на няколко книги Хабил Курт, от които научаваме за живота на различните етноси в област Силистра през 20-ия век, включително и в периода преди 1940 г.
Свой принос по темата имат книгите на Димитрана Христова - за рода Бояджиеви и за историята на силистренската библиотека. Чрез хора, които представя в книгата си, Йорданка Жекова също допринася за разширяване на познанието за тежките годин на румънската окупация.
Безспорен е приносът на Атанас Сивков с книгата „Хроники за село Окорш, Силистренска област - минало, настояще и бъдеще“, както и на Симеон Бенов - "Кратка история на село Краново".
Етнологията е сред помощните средства за разгадаване на тайни от бездната с информация за българщината, поради което в настоящото изложение включваме и изследването „Шиковското население в Добруджа“, чийто автор е д-р Йордан Касабов от Силистра.
В предложения от автора словесен и изобразителен материал откриваме ключове към миналото, отнасящи се и до периода до 1940 г. Учителят и краевед Иван Занов е автор на книгата „Арменците в Силистра – минало и съвременност“, издадена през 2003 г., представяща информация и за периода до 1940 г.
Сред четивата по темата с част от своето съдържание е и сборникът "Тутракан. Разкази и етническа памет", събрал преди по-малко от 20 години устната памет на крадунавския град - едно от най-знаковите и самобитни добруджански селища.
Дафинка Станева – филолог и общественик, пръв ръководител на Посетителския информационен център в Кайнарджа, написа книги – истории на населените места за селата Кайнарджа и Войново, в които отразява значението на селата в румънския период, особено в смисъла им на средища за запазване на културата и образователното дело.
Сравнително скромно е съдържанието в раздел „Художествени текстове“. Две издания има трилогията „Прокудени“ на филоложката Момка Чумпилева, за да ни върне до 100 години назад в град Силистра, както и в села като Главан, Калипетрово, Кайнарджа, Поп Кралево, също и в Добричкия край.
Анастасия Якова от град Тутракан е автор на три родолюбиви книги: „Тайните на Дунава“ е за рода на баща й от град Тулча; „Наказания без престъпления“ е за рода на майка й – таврийска българка, завърнала се в прародината след 1940 г., а наскоро излезе и третата й книга – „Гнездо за прелетни птици“, в която темата има своето продължение по характерен за авторката очерков начин.
Принос към темата има със своята книга „С Добруджа в сърцето“ Милка Трендафилова от село Калипетрово – своеобразно продължение на предишната й книга „Сълзите на Добруджа“. Преди две години излезе от печат първата част на мемоарната книга „Из лабиринтите на моята памет” на силистренската юристка Татяна Тихчева, родом от Тервел, в чието начало е описана съдбата на семейството, обвързана и със събитията през 1940 г.
Във фонда на Регионална библиотека Силистра се пазят книги като собственото издание „50 години от сключването на мирния договор в Крайова“, както и на Държавен архив Силистра 2 издания: „50 години Крайовски договор“ и Каталог на документи „Силистренският край от навечерието на Балканската война до окончателното прилагане на Крайовския договор 1912-1945“; както и на автори като доц. д-р Станка Георгиева – 3 изследвания, и Иван Георгиев – 1. В краеведския отдел за описани статии на близо 20 други автори, писали в различни години.
В момента в област Силистра в 16 населени места над 30 са паметниците, барелефите и паметните плочи с надписи, свързани с окупацията на Южна Добруджа и със събития в същия период, както и по повод борбата за свобода на територията. Най-знаков от тях е Военен мемориален комплекс гробница Шуменци 1916 – свидетелство за човешката трагедия и за воинския героизъм на Добруджанския фронт през Първата световна война, повод за възпоменания с участие на наследници на загиналите.
В Тутракан на централно място пред обредния дом е паметникът на генерал Пантелей Киселов – герой от победата на България на Добруджанския фронт. В областта има поставен барелеф в село Зафирово, Главинишко – на генерал Атила Зафиров, свързан с боевете в Добруджа по време на Първата световна война.
Забележителен по своя мащаб е паметникът край главния път Силистра – Добрич, посветен на Димитър Дончев-Доктора – един от организаторите на Добруджанската революционна организация. Негови барелефи има и в Силистра, подобно на д-р Петър Вичев – изтъкнат деец на националноосвободителните борби на българското население в Добруджа, редактор на вестниците „Добруджанско знаме“ и „Свободна Добруджа“ в София, на когото е посветена и паметна плоча с надпис. Най-популярен е паметникът на добруджанските революционери в центъра на Силистра, който е от 1958 г., на който също има барелефи на вече споменати добруджански дейци.
В село Бабук от 1967 г. е общият паметник с барелефи на Дочо Михайлов, Тодор Бонев и Иван Стайков, като дейци отново от ДРО. Подобни има и за техни съратници на същата организация, участници в Сребърския процес – Йордан Димов от село Йорданово – негов отделен паметник в центъра на селото, носещо името му, и Ангел Георгиев – вкл. за лобното място на двамата край селото.
Плочи в Сребърна и Силистра също напомнят за жертвите на Сребърски процес през 1937 г. Дейци на ДРО са Марин Станев с паметна плоча в село Васил Левски, Никола Енчев Великов-Керенски – плоча с надпис в село Попина, и Иван Георгиев – плоча с надпис в село Кайнарджа. В село Смилец е паметникът на Велико Великов, политзатворник в 30-те години, който е бил и гл. редактор на вестник „Светлина”.
В Силистра - паметник на Борис Калчев – деец от ДРО. С паметна плоча с надпис в Силистра е уважен и Илия Ачков-Илюша, пръв секретар на Добруджански младежки съюз, създаден преди 100 години - неговото име за известно време носеше Общински младежки дом Силистра, където имаше плоча с надпис по този повод.
За отбелязване е, че в област Слиистра само на един деец на Вътрешната добруджанска революционна организация е посветена паметна плоча, при това създадена едва преди няколко години – в град Алфатар – в чест на войводата Стефан Боздуганов – борец за свободата на Добруджа, .
Най-новият паметник в областта е в Село Старо село и е от тази година – на плочи са изписани имената на 133 мъже, станали жертва на акции срещу българщината от страна на кралската румънско-чокойска власт в периода 1926-1940 г. И ще от същото село: „Дaтaтa e 6 юли 1926 г., ĸoгaтo pyмънo-чoĸoйcĸaтa влacт жecтoĸo ce paзпpaви c 26 нeвинни бългapи – 22-мa oт Cтapo ceлo, ocтaнaлитe oт близĸитe ceлa Cянoвo, Шyмeнци, Bapнeнци. Kъpвaвa paзпpaвa e cтaнaлa в мecтнocттa Kyлвaлa в гopaтa Бoблa нeдaлeч oт Cтapo ceлo. Taм e пocтaвeнa пaмeтнa плoчa c изпиcaнитe имeнa нa жepтвитe”.
Забележителни са създадените през 2006 г. паметници в памет на жертвите и мъчениците в град Тутракан и в село Кайнарджа, както и пирамидата в село Сребърна, която е от 1972 г. Паметна плоча за опожаряването на селото има в Срацимир по повод 100-годишнината от събитието през 1916 г. С паметници е уважена личност като българския писател Владимир Мусаков, намерил смъртта си като поручик в Алфатар в борбата за Добруджа през 1916 г..
В Силистра – Коста Стоев – народен представител, разобличител в 20-те години в румънския парламент на политиката на чокойска власт в Добруджа, Борис Калчев – деец от ДРО, и цар Борис III с надпис „Обединител на Силистра към Отечеството – 1.Х1940 г.“ – това е първият в новия век паметник по темата (2001).
През 2017 г. с обща паметна плоча в Дунавския парк в областния град бяха почетени годишни от две събития – 100-ата година от Добруджанската епопея при Тутракан и годишнината от възвръщането на Южна Добруджа. Продължението на традицията бе на 14 септември 2020 г. с откриване на подобна плоча специално за 80-ата година от Крайовския договор в градинката на кръстовището на бул. "Македония" и ул. "Дръстъор". Паметна плоча за предишна годишнина на договора има в двора на Средно училище "Никола Вапцаров" също напомня за годишнина от Освобождението на Добруджа. Сред най-новите плочи с подобно съдаржание е паметникът, открит на 7 септември тази година в центъра на село Ситово.
Не на последно място в настоящото изложение отдаваме дължимото и на Филателно дружество „Димитър Дончев“ в Силистра, което от съществуването си до днес, най-често в партньорство с общините и с „Български пощи“, както и на частни спонсори, издава юбилейни пликове и марки, свързани с годишнини за Крайовската спогодба и за други подобни на нея събития.
Няколко дни преди отбелязването на 80-годишнината от освобождението на Южна Добруджа и връщането й в пределите на Отечеството след румънската окупация, един голям родолюбец - проф. Иван Гаврилов от София, стана дде идеята за преиздаване на Народописна карта на Южна Добруджа (днешни административни области с центрове Силистра и Дочбрич), създадена от академик Стоян Романски през 1915 г.
Това разбираме от д-р Стефан Пейков, член учредител на Българска картографска асоциация. Картата е в М 1:200 000 и е отпечатана в размери 90/60 см, какъвто е оригинала. Тя е наричана етнографска, но всъщност е един безупречен статистически документ отразяващ населяващите областта народности - общо 11, но основно българи и местни турци.