Властта, образованието и бизнесът в дискусия за професионалното обучение в Силистра
7/1/2014
В залата на Областна администрация Силистра се проведе първата за годината среща на представители на най-едрия бизнес в областта, на директорите на професионални училища, на РИО на МОН, както и на екипа на областния управител г-н Насуф Насуф. Основна тема за дискусия е бъдещето на професионалното образование в Силистра на фона на демографската криза в страната и в региона. Срещата е естествено продължение на други подобни форуми, провеждани през годините, които не са довели до промени в структурата и в съдържанието на професионалните училища. Тя бе проведена в навечерието на приключването в края на м. януари на процеса са изготвяне на план приема за следващата учебна година „Изкривяването на представата за професионалното образование започва от семейството, минава през училището и продължава нататък. Крайно време е, ако искаме да имаме качествено образование, да отидем на преструктуриране, защото в този вариант не можем да продължим. Усещам страх у всеки от тук присъстващите да не е първият, нарушаващ съществуващия принцип. Всички заедно трябва да постигнем най-добрия резултат – производителите на „продукция“, т.е. на кадри, трябва да се съобразяват с предложенията на бизнеса. Необходимо е да се засили ролята и на професионалното ориентиране“, това заяви областният управител г-н Насуф Насуф в заключение на проведената среща.
Кои моменти засегнаха в изказванията си участниците в дискусията?
В своето експозе д-р Габриела Миткова, началник на РИО на МОН, сподели тревогата си от съществуващата инерция и от погрешната стратегия при друга реалност на ситуацията, определена като драматична. В 4 от професионалните гимназии има баланс между паралелките, създавани след седми и след осми клас. Отчита се като неголяма възможността ученици извън община Силистра да идват да учат в областния град: за родителите това не е целесъобразно по икономически и социално-психологически причини. Прави се извод, че директорите на училищата трябва да бъдат мотивирани за нещо по-различно от сегашния момент. В срещата със своя презентация участва Стефка Малчева, директор на Териториалното статистическо бюро в Силистра. Според статистиката 92% от фирмите в региона имат до 9 работни места, каквато е средната за страната картина по този показател. Става дума за над 3 100 фирми. Едва в 4 предприятия има по над 250 наети работници и служители. За 42,4% от фирмите се казва, че са в сферата на търговията и ремонта на автомобили, но те осигуряват под 18% от работната ръка. В сферата на селското стопанство са 12,9% от икономическите субекти, какъвто е делът и на заетите. 8,6% от фирмите са в преработвателната промишленост. Почти всеки десети работи в здравеопазването или в образованието. По предварителни данни към края на третото тримесечие на м.г. средната работна заплата от 569 лв. в региона е с 200 лева по-ниска от средната за страната. Най-високи са доходите в държавното управление, селското стопанство, здравеопазването и строителството. Според данни на Бюро по труда – Силистра, представен от неговия представител Динко Порязов, 1 725 са обявените през м.г. работни места на първичния трудов пазар, което не означава, че са нови работни места. Най-голямо търсене е имало на продавач консултанти, водачи на селскостопански машини, работници в строителството, шивачи, сервитьори и др. По-малка е била необходимостта от ел. монтьори, сладкари, работници в горското стопанство и в дървообработващата промишленост, като статистиката е по Националния класификатор на професиите. Правят се и изводите: бизнесът трябва да конкретизира дейностите си. Належащ е и диалогът между образованието и работодателите.
В дискусията взеха участие и няколко от присъстващите директори на професионални училища. Елена Георгиева – ПГ по промишлени технологии „Евлоги Георгиев“: „Проблемът е от години, поради което изисква задълбочен анализ. Някога в трети курс учениците прекарваха по три дни от седмицата в реални производствени условия в базовите предприятия, а днес не е така. Условията за прием са различни от преди – задължителната образователна подготовка е наравно с професионалната подготовка по учебен план. В професионалните училища сме в борба между съвестта си и шанса за оцеляване, тъй като не достигат ученици. Имаме добра производствена база, която не използване, дори сме без назначени хора в част от нея, примерно за дървообработващата работилница. При нежелани професии имаме нереализиран прием.“ Георги Аврамов – ПГ по строителство „Пеньо Пенев“: „Все още имаме възможност да намерим правилния път. Нашата гимназия е на ръба със своите 61 ученика. За пръв път от пет години имаме паралелка за подготовка на строители и на строител монтажник, макар че нуждата я има, но децата ги няма. От две години нямаме прием за строителни техници. Като непривлекателни се определят професии като кофражист, зидаро мазач, арматурист, бояджия и др. Трябва да регулираме „пазара“ след осми клас, защото след седми клас изборът на т.нар. привлекателни специалности вече е направен. Трябва да знаем от какви професии ще има нужда занапред, за да има правилен и регулиран план прием в региона. Според статистиката до 2018-2020 г. ще разполагаме с една и съща бройка деца всяка година, поради което има нужда от точна диференциация“. Петранка Георгиева – ПГ по механотехника „Владимир Комаров: „В момента имаме два профила – компютърна техника и технологии, и автотранспортна техника, но единият от тях може да не остане занапред. В 50-годишната история на училището сме имали обучение по 6 професионални направления и по повече от 16 професии. Разполагаме с огромна материална база, вкл. машини с цифрово-програмно управление, за опазването на която имаме затруднения. Поставяме като проблем дублирането на паралелки в различни гимназии – например в сферата на различнит
е подразделения информационните технологии“.
В дискусията свои изказвания по темата, вкл. с конкретни предложения, направиха и представители на бизнеса, както и на браншови организации. Димо Мирчев – председател на Камарата на строителите – представителство Силистра: „Напълно подкрепям директора на строителната гимназия, че трябва да има синхрон между работодателите, училищата и желанието на децата в заявката им каквоискат да учат. В строителството се намира трудно дори най-обикновен работник. Няма голяма разлика в заплащането в сферите на услугите и на производството. Трябва национална регулация по отношение на осигурителните плащания“. Той бе подкрепен и от изказването на Евгени Георгиев, член на УС на КС и председател на Училищното настоятелство на ПГС „П. Пенев". Велико Димитров – зам. председател на БАСТО: „В Силистра има повече от 320 заведения и не съм съгласен, че има само 280 работни места в тях – вероятно са три пъти повече, но в сферата на сивата икономика, защото такива са обстоятелствата. Има и текучество. За съжаление, не успяхме да въведем препоръките като форма за наемане на работа. Потвърждавам необходимостта от срещи с бизнеса и образованието“. Манол Тодоров – председател на Силистренската търговско-промишлена палата: „Въпросът с приема в професионалните гимназии е важен и е национален. Основният проблем е, че се движим по две успоредни писти: училищата се опитват да съществуват, бизнесът има нужда от кадри, а нямаме сблъсък с третата писта, където се движат учениците. Днешните ученици искат да бъдат в училище, където се изкарва най-лесно, мечтаят за най-добра професия и за най-голямо заплащане. Необходим е анализ за региона по темата „Каква е заетостта във всяка област?“ В допълнение – Станка Лазарова, като изпълнителен директор на СТПП: „Училищата работят по стари планове. Има нужда от грижа за базите в училищата. Оперативните програми са инструмент, който трябва да бъде ползван. Необходимо е конструктивно преобразуване. Има фирми в региона, които работят с т.нар. „Модел за партньорство“. Направили сме над 150 предложения за изменения на закони“. Никола Митиков – изпълнителен директор на ЗММ „Стомана“: „Реформите в образованието, която е консер
вати вна система, са в обратна посока. Отчаян съм, че няма кадри. Нашата машиностроителна фирма, една от най-големите в Югоизточна Европа, взема хора от улицата, за да ги обучава. Липсва положително послание към обществото по отношение на машиностроенето. Проблем са и „заглавията на професиите“. Недостигат и кадри – преподаватели, което е резултат от деформациите в образованието. Има нужда от редукция на професионалните училища. Трябва да се даде друго съдържание в тях, вкл. да се въведат високи технологии. Няма ги контактите с училищата. Световна практика е регионалната икономика да определя профила на професионалните училища, вкл. и да остават произведените от тях кадри да работят в родния край."
В близките два месеца ще има нова среща с участието на представители на бизнеса, на образователната сфера и на властта, на която ще се търсят по-конкретни предложения, на базата на които да се вземат и определени решения. С тях ще бъдат запознати ресорните министерства, към които са професионалните училища в Силистра.