Република България   Област Силистра

Форум |  Абонамент |  Контакти |  Карта |  Помощ |  Обратна връзка | 

Представители на Областна администрация Силистра начело с областния управител Минчо Йорданов поднесоха цветя пред Стената на славата, изградена в чест на 31 Силистренски пехотен полк - Железен с изписани общо 563 имена на загинали войници, сержанти и офицери, включително от други полкове от Българската армия. Повод за поклонението пред славните добруджански бойци е 79-ата година от Дравската епопея в периода 6-10 март 1945 година в рамките на втората фаза на Втората световна война. Според регистъра на военните паметници в област Силистра има 44 военни паметника - включително архитектурни ансамбли, бюстове и паметни плочи, като 11 от тях са в община Силистра, 8 са в община Тутракан, по 7 в общините Кайнарджа и Алфатар, 4 в община Ситово, 3 в община Главиница, 2 в община Дулово.

 

От 6 години насам естествено допълнение към паметника на 31 полк е Стената на славата с ритуална плоча с лавров венец и кръст за храброст, както и с изписани имена на войници и офицери, загинали като част от Българската армия. Създадена е предимно с дарителски средства, събрани от Инициативен комитет, на когото най-дълго и най-дейно председател бе юристът Николай Димов – областен управител на област Силистра в периода 2011-2013 г. Проектът бе осъществен с логистичното и финансовото участие на община Силистра. Близо 10 години продължава работата на обществения съвет. Арх. Мария Друмева е в основата на проект за Мемориалната стена, предвидена в района на паметника на 31 полк по проект на скулпторите Георги Чапкънов – Чапа и Емил Попов, както и на арх. Здравко Русев. Открит е на 9 май 1985 г.

 

Според историческите факти със саможертва и боен подвиг след упорита съпротива 31-ви пехотен полк успява да спре мащабното настъпление на хитлеристките войски при Кишбайом в днешна Унгария. На 10 март 1945 г. позициите на полка са атакувани в три последователни атаки, като в третото настъпление срещу нашите бойци са изпратени един танков батальон и пехотни поделения от 71 СС дивизия. Главният им удар е насочен срещу отбраната на Първа и Втора дружини, а спомагателният – срещу Трета  дружина. Боевете от 6 до 10 март при селата Чекел и Кишбайом са най-кървавите за 31-ви пехотен полк от участието му във Втората световна война. В тези сражения 162 бойци на възраст между 20 и 25 години губят живота си. На лобното им място при с. Кишбайом е издигнат паметник с надпис „Слава вам, силистренци, герои от 31-ви пехотен Варненски полк“.

 

По изследванията на д-р Наталия Симеонова от РИМ Силистра става ясно че "Името Варненски 31-ви пехотен полк носи неизменно от формирането си през 1903 г. С това име участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. След възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството, от октомври 1940 г. полкът е на гарнизон в Силистра. Преобладаващият брой добруджанци в кадровия и числения му състав през Втората световна война, големият брой загинали добруджанци в двата етапа от войната и проявеният от тях героизъм в боевете, мотивират полк. Никола Ботев да именува полка като Силистренски още докато е под негово командване. Именно след боевете при Драва през март 1945 г., в знак на признание към приноса на 31-ви пехотен полк за успеха в бойните действия Българското главно командване също започва да назовава полка с името Силистренски. Под това име 31-ви пехотен полк се утвърждава в историографията и до днес, когато се разглежда участието му във Втората световна война". 

Дългогодишният учител Тодор Николаев в продължение на години уточнява имената на загиналите, преди да бъдат изписани на мемориалната стена: от общо 444 от област Силистра са родом 206 бойци. Други 118 са загинали, като участници в други полкове и военни формирования през Втората световна война. На практика след края на Втората световна война започва преименуването на полка. Неговият командир полк. Никола Ботев налага името "31 Силистренски пехотен полк - Железния", имайки предвид, че повечето от кадровия състав и от убитите са от Силистренския край. В първата и във втората фаза на Втората световна война действително силистренци са неотменно част от полка, докато варненци и провадийци само във втората.

 

По други източници 9 септември 1944 г. заварва полка на прикриващия фронт в района на гр. Елхово, а Първа дружина е в с. Мезек, Свиленградско. През Първата световна война полкът взема участие в атаката на Тутраканска крепостпо време на Добруджанския фронт. След приключването на бойните действия в Добруджа полкът е прехвърлен на южния фронт, където воюва със 17-а френска колониална дивизия. След пробива при Добро поле той се оттегля с бой през Соничка глава при Велес и Куманово и достига до Търговище, където през 1919 г. е разформирован по силата на Ньойския договор, когато е разформирован, но е възстановен през 1940 г. отново във Варна и веднага е прехвърлен в Силистра, където се намира до края на съществуването си (1945 г.). През 2014 г. в Силистра е чествана 110-ата година от създаването на полка.