Жътвата в Силистренския край е в своя естествен за това на време на годината разгар. В действие е наличната техника, както и обслужващите я звена на механизаторите към земеделски кооперации, дружества и арендатори. Независимо от съвременния начин за прибиране на реколтата, все още в Крайдунавска Добруджа, а и по други краища на страната, са съхранени традиции в етно банката на съответните населени места. В някои от тях вече са в историята тазгодишните ритуали „Първа жътва“ (Алеково, Дулово, Гарван, Шуменци, Варненци и др.).
За пръв път от години насам подобен бе проведен и в Белица, Тутраканско, по инициатива на кмета на селото Христо Банов, при това с помощ от село Шуменци, благодарение на фамилия Михайлови – отец Михаил и презвитера Калина, както и на техни сподвижници. Гост на ритуала, като представител на държавната власт в област Силистра, бе Минчо Йорданов – заместник-областен управител, а Исторически музей Тутракан бе представен от своя уредник Александър Димитров.
Приятната изненада бе включването в своеобразния празник на беличани, включително на две невръстни момиченца, със своите родители, разбира се. Всички те бяха пременени в народни носии, подготвили необходимите за ритуала характерни предмети – най-вече наострени сърпове и паламарки. Както и различни ястия за трапезата за жътварите – сред тях неизменно са различни видове тестени изделия и курабии, включително домашно сирене, добруджански пити, както и жътварски таратор.
Според проучванията на етнолозите, „Жътвата (обикновено) започва към края на месец юни и това трябва да стане на хубав ден, като за такива се считат понеделник, сряда и четвъртък…Пръв заженва този, който има лека ръка и най-често това е млада жена, за да роди нивата богата реколта през следващата година“.
В Белица обредът започна по същия начин, като първата ръкойка се хвърли надясно и нагоре, за да премине жътвата по най-добрия начин, а реколтата да е богата. Втората ръкойка жътварите затъкват на пояса си, за да им се пази гърбът при непосилната работа. Ритуалът бе предшестван от водосвет за здраве на жътварите и за спорна работа по време на целия процес. С чемширена китка отец Михаил поръси всеки от присъстващите, а заедно с най-малките „жътвари“ произнесе молитвата „Отче наш“.
Обредът завърши с жътварска песен, както и с връзване на т.нар. брада от едри житни класове и свежи цветя (в миналото в нея са „вписвали“ още червен конец, склидки чесън и синьо манисто), за да бъде оставена на последната нива. При отрязването на брадата се благославя: „Догодина по-голяма брада, по-голямо злато“.