В заседателната зала на Областна администрация Силистра бе проведено предварително планираното за 25 юли заседание на Областната епизоотична комисия. Участваха представители на ДП „Пристанищна инфраструктура“, ЖП гара и автомобилните превозвачи, на ДА „Национална сигурност“, както и на Център за оценка на риска по хранителната верига към Министерство на земеделието, храните и горите: проф. д-р Георги Георгиев – директор; д-р Евгени Макавеев и д-р Мадлен Василева.
Областният управител Ивелин Статев откри заседанието, отбелязвайки във встъпителните си думи, че общинските епизоотични комисии на територията на областта заседават ежеседмично, подобно на Областна епизоотична комисия, като на базата на протоколите се изготвят ежеседмични доклади, които се изпращат в Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и БАБХ.
Г-н Статев даде думата на д-р Валери Милчев от ОДБХ, за да запознае присъстващите със ситуацията към момента. Според него, последното регистрирано огнище на заболяването е в област Русе – в свинекомплекса в с. Бръшлен, където се отглеждат 40 000 прасета. В заповедта на изпълнителния директор на БАБХ за обявяване на огнището попадат и три населени места от област Силистра: с. Цар Самуил – намира се в 3-километровата предпазна зона (в селото не се отглеждат регистрирани прасета в стопанства от типа „заден двор“, но са изградени дезинфекционни точки на входа и на изхода на селото), както още в с. Нова Черна и в с. Сяново – те са в наблюдаваната зона. В тях също не се отглеждат регистрирани домашни прасета в обекти от типа „заден двор“ – по информация от кметовете им няма и нерегистрирани, но и там продължава разяснителната кампания сред населението. По официални информация, в област Силистра има 342 маркирани свине в 97 обекта от типа „заден двор“; едно стопанство от тип „А“ с 310 свине и два промишлени свинекомплекса – в Попина – 17 400 прасета и Ветрен – 7 715 прасета.
Разяснени бяха отново изискванията по отношение на храненето на животните и забраните, които се отнасят и за прасетата, отглеждани в лични стопанства – да не се хранят с кухненски отпадък, зелена трева и зърно, което е директно прибрано от полето, без да е стояло в затворено пространство минимум 60 дни. Както е известно, Европейската комисия поставя България и Румъния в една и съща зона, т.нар. III-а зона, която е с най-високо ниво на временен риск. За разлика от област Силистра, в съседната област – Русе, ситуацията е критична.
Д-р Анелия Велева – в момента и.д. директор на ОДБХ Силистра, насочи вниманието към писмо на заместник-министъра на земеделието, храните и горите, в което се описват мерките и дейностите на всички институции, участващи в борбата с вируса на АЧС. Тя увери, че, подобно на миналата година, на ГКПП Силистра ще бъдат назначени четирима служители на 8-часов работен ден, които ще имат задължения по дезинфекция, събиране на конфискувани хранителни продукти от свинско месо и по изготвяне на документация. Тя напомни, че там има поставен фризер, в който да се съхраняват конфискуваните хранителни продукти. Проф. Георгиев допълни, че конфискацията и унищожаването на хранителните продукти от свинско месо не е достатъчна, тъй като е необходимо да се правят и проби за наличие на вируса, каквито са намеренията и на ОДБХ Силистра.
Относно изразеното от г-н Статев опасение, че персоналът на силистренските структури - Гранично полицейско управление (ГПУ) и Митнически пункт (МП), е недостатъчен, за да могат да се извършват качествени проверки на личния багаж на пътниците, комисар Илко Гецов – началник на ГПУ Силистра, заяви, че към момента на ГКПП Силистра се пренасочват служители от „зелена граница“. Г-н Тодор Тодоров – началник на МП, обясни, че към момента на ГКПП Силистра има двама митнически служители, които се занимават с товарни автомобили, като времето не им достига за обработка и на лични МПС, влизащи от територията на Република Румъния. Той напомни, че има наредба, в която са определени задълженията на всички институции и следва тя да се спазва.
Дискутиран бе и въпросът, поставен от д-р Велева, по повод информация за акостиращи корабчета, макар и рядко, на територията на пристанището в град Тутракан. Г-н Кристиан Якимов от общинската администрация в града обясни, че това са предимно туристически кораби, от които слизат туристи. Вземат се необходимите мерки за дезинфекция, има осигурен дезинфекционен препарат, почистват се контейнерите за отпадъци (за отбелязване – прави се на доброволни начала от хора, в чиито компетентности не влизат тези задължения, като бе заявено, че по тази причина има нужда от служител на ОДБХ).
Проф. Георгиев като директор на ЦОРХВ София припомни, че миналата година е участвал в работна среща с представители на индустриалното свиневъдство в региона, на която са се дискутирали мерките, които следва да се изпълнят за недопускане на АЧС на територията на областта и за опазване на едрото свиневъдство в държавата. Тогава беше изградена ограда по границата с Румъния, която изпълни функциите си и продължава да е индикатор за движение на дивите прасета. По думите на проф. Георгиев, категорично не съществува вероятност за зараза чрез комари и други кръвосмучещи спрямо хората. Както и че, ако беше възможно, вече щеше да има и ваксина, а неуспехите при изработването й се дължат на специфичните особености на вируса.
Целта на информационните срещи с екипите от ЦОРХВ е да се информира населението за опасността от заболяването и как да се опазят едрите свинекомплекси на територията на страната. Той заяви, че е необходимо да се изчистят всички прасета от стопанствата от типа „заден двор“ и да се намали популацията на дива свиня. Защото, за разлика от други страни в Европа, в България вирусът е и в двата вида популации. Според професора, трябва да се установи по какъв начин вирусът на заболяването е влязъл в свинекомплексите, където нивото на биосигурност следва да е на много високо ниво.
Обект на дискусия бе и темата за определяне на площадки за загробване във всяко населено място, както е по наредба от 2006 г. във връзка с условията и реда за обезвреждане на странични животински продукти и на продукти, получени от тях, и на специфично рискови материали извън обектите, регистрирани в РВМС. До момента никъде на територията на област Силистра няма определена такава площадка, а процедурата за изграждането им е дълга, тъй като зависи от много институции. Представителят на РИОСВ Русе поиска от областния управител да разпореди за започване на процедури относно площадките. Участие трябва да вземат и собствениците на свинекомплекси, тъй като терените са тяхна собственост.
В заключение г-н Статев призова ОДМВР Силистра да оказва съдействие на служителите от ОДБХ при проверките за отглеждане на нерегистрирани прасета в лични стопанства на територията на трите населени места, попадащи в зоните от заповедта на изпълнителния директор на БАБХ.
Във връзка с усложнената епизоотична обстановка в България и превенцията за разпространение на заболяването Африканска чума по свинете, Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) припомня, че изискванията за храненето на животните важат за всички лица, които отглеждат и се грижат за животни, включително и за задоволяване на нуждите на собственото домакинство. Прилагането на мерките по отношение условията за храненето на животните са определени в Закона за фуражите. Това се отнася и за т.нар. „заден двор“, в който се отглеждат прасета. Препоръки по отношение на задълженията на стопаните и храненето на животните в „заден двор“ са дадени и от екипа за спешни действия на Европейската комисия и са съобразени със Стратегията на Европейския съюз за борба със заболяването Африканска чума по свинете.
Комбинираните фуражи в България, в по-голямата си част, се предлагат гранулирани, като процеса се извършва при температура над 70 °C, което убива вируса на АЧС. Със Закона за фуражите се забранява храненето на животните с фуражни суровини, които са получени от преработката на странични животински продукти като се спазва изцяло забраната, въведена с Регламент на ЕС (Регламент (ЕО) № 999/2001). Забранява се храненето на животните с кухненски отпадъци или с фуражни суровини, съдържащи кухненски отпадъци или получени от кухненски отпадъци.
Не е позволено и храненето на селскостопански животни със зелена трева, директно чрез паша или чрез окосена зелена маса от земя, която е торена с органични торове или подобрители на почвата, различни от оборски тор. Животните не трябва да се пускат на паша на тези земи минимум 21 дни след наторяването.
При хранене на животни лицата, които ги отглеждат, трябва да спазват изискванията за съответните дейности, определени в Регламент (ЕО) № 183/2005 за хигиената на фуражите.
Съгласно Закона за ветеринарномедицинска дейност, общинските съвети определят с наредба обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни по смисъла на Закона за животновъдството на територията на съответната община. Там е посочено, че кметовете и кметските наместници са задължени да осъществяват контрол за спазване на Наредбата.
Прилагането на мерките за превенцията за разпространение на заболяването Африканска чума по свинете е отговорност на всички заинтересовани страни. Съдействието и сътрудничеството на всички институции, включително органите на местната власт, е решаващо в усложнената епизоотична обстановка.
От БАБХ призоваваме всички граждани да подават сигнали на горещия телефон на Агенцията 0700 122 99 в случаите, когато станат свидетели на неспазване на изискванията, посочени по-горе.