Студенти от Силистра с изложба „Европейският дух в образователното дело на Силистра (1878-1913)“ в изпълнение на Комуникациона стратегия на РБ за ЕС

8/7/2019
С изложбата „Европейският дух в образователното дело на Силистра (1878-1913)“, представена на 5.07.2019 г. в една от залите на  Художествена галерия Силистра с директор Йордан Колев приключи първият етап от реализирането на събития от Областна администрация Силистра в изпълнение на Комуникационна стратегия на Република България в Европейския съюз.
 
Тя е подготвена от Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“, в която са включени студенти от специалност „Педагогика на обучението по български език и чужд език“ с ръководител доц. д-р Румяна Лебедова, създадена през 2013 г. по проект Фонд „Научни изследвания”. В нея са включени студенти от хуманитарното направление, специалност „Педагогика на обучението по български език и чужд език”, които имат по-задълбочени интереси в областта на хуманитаристиката.
 
Изложбата се организира в навечерието на честването на 130 г. от създаване на педагогическото образование в Силистра през 2020 г., тъй като през учебната 1890-1891 г. стартира първият педагогически курс на Държавно педагогическо мъжко трикласно образцово училище Силистра. Тя е на разположение на желаещите да я посетят до 15 юли т.г., а след това предстои да бъде експонирана във Филиал Силистра. От 1 септември, при желание и заявки, би могла да бъде представяна в читалища, училища и културни институции.
 
На събитието присъстваха Елена Томова – главен секретар на Областна администрация Силистра, която представи целта на Стратегията (на нея в област Силистра от м. април до м. юли 2019 г. бяха посветени общо 11 събития – в 7 читалища в градовете Силистра, Тутракан, Главиница, както и в селата Ситово, Проф. Иширково и Голеш; в 3 културни и една образователни институции).
 
Цветана Игнатова – началник на дирекция „Хуманитарни дейности“ на община Силистра, връчи на доц. д-р Валентин Стоянов – директор на Филиал Силистра, поздравителен адрес от името на д-р Юлиян Найденов – кмет на общината. Участваха също: Даниела Недялкова – директор на Регионална библиотека „Партений Павлович“, и представители на Регионален исторически музей Силистра – партньори в организацията на други подобни събития отново във връзка със Стратегията; Юлия Кюшелиева – директор на отдела на „Държавен архив“ в Силистра; представители на Център за кариерно ориентиране Силистра и на образователни институции; граждани, студенти и преподаватели. 
 
Доц. д-р Румяна Лебедова: „Изложбата е структурирана в четири тематични ядра, които поставят акцент върху личности и събития, превърнали Педагогическото училище в Силистра в основен проводник на европейския дух и в културна емблема на града. Виждаме също информация за просветителството като основна тенденция в духовния живот на Нова България след 1878 година.
 
Педагогическото училище в Силистра превръща града заедно с Казанлък и Лом в един от трите главни центъра на педагогическото образование в страната. Изложбата дава информация за създателите му, за учителската колегия, в която са включени голям брой доктори по педагогика и философия, получили образование в големи европейски университети.
 
Представена е ролята на Педагогическото училище в създаване на културния живот не само в града, но и в Крайдунавска Добруджа до 1913 г.

Разказва се за цивилизационната роля на чешките интелектуалци в живота на следосвобожденска България в изграждане на институции, в създаване на модерна образователна система, в духовното израстване и формиране на европейски ценности. И конкретно на Карел Махан, който е свързан с Педагогическото училище в Силистра и има голям принос за развитие на музикалната култура, вкл. за създаване на хорово пеене в града преди 125 г., на което посвещава и първото у нас музикално сп. „Кавал“, излизало две години в Силистра - междувременно в негова чест бе валидиран плик с печат по инициатива на ФД „Димитър Дончев“ в Силистра със секретар Христо Христов.
 
От постерите научаваме за ролята на швейцарските учители по гимнастика, поставили основите на модерното училищно спортно образование и конкретно – за делото на Луи Айер (на него днес е именуван стадионът в града), който свързва живота си с образователното дело на Силистра в периода 1904-1909 г. и работи с ентусиазъм и професионализъм за развитие на организирания спорт“.

В допълнение: преди три години студентите от Лабораторията дигитализираха част от архива на Педагогическо училище Силистра и настоящата изложба представя европейския дух в образователното дело в Силистра в неговия първи и най-силен период от съществуването му. В първото десетилетие след конституирането на младата българска държава държавните мъже на България осъзнават, че, за да направят страната модерна европейска държава, те трябва да имат за приоритет образованието.
 
Просветното дело e изключително важно в общото духовно развитие на нацията, защото създава национално самочувствие и колективна памет, и така съхранява възрожденския дух. Едновременно с това то очертава и нови хоризонти на знанието, провокира потребност от приобщаване към общочовешката култура, дава възможност за вписване в по-широк културен контекст. 
 
Проекция на това разбиране е създаването Педагогическото училище в Силистра – регион граничен, с интензивни миграционни процеси. Учителският колегиум на Педагогическото училище в Силистра е формиран от мъже, които са изключително образовани, получили образованието си основно в Йена, в Германия, наричана „Меката на педагогическото образование“. Това са д-р Васил Манов, Нико Просеничков, Слави Чаушов.
 
Първите директори също са с европейско образование – Радион Власев завършва четирикласна учителска школа в Загреб, а Тодор Бенев е с висше образование по педагогика в Педагогиума във Виена. Те внасят европейски дух в образователното дело на Силистра не само чрез знанията, методите на преподаване, а и чрез създаването на учебници и учебни помагала, издателска работа и културна дейност – затова те имат духа и самочувствието на „строители на съвременна България“.