Областният управител на област Силистра Ивелин Статев поздрави Русенския митрополит Наум с неговата 50-а годишнина, чествана с юбилейно тържество на рождената му дата 19 октомври. Срещата с духовния водач на миряните от Русенска епархия, част от която са и две общини от Крайдунавска Добруджа – Тутракан и Главиница, посрещна представителя на държавната власт в приемния салон на митрополията.
Г-н Статев подари на юбиляря екземпляр от „Енциклопедия на област Силистра“, сувенир с гербовете на седемте общини от областта, както и специален поздравителен адрес. Архиереят благодари за оказаното му внимание, като запозна госта си с текущите дейности на Митрополията, която управлява от 2014 г. насам, обсъждайки възможности за съвместно ползотворно сътрудничество и взаимно подпомагане.
В навечерието на рождения ден на Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Наум излезе от печат юбилеен сборник, посветен на досегашното служение на архиерея, научаваме от сайта на епархията. В изданието са публикувани подбрани фотографии, църковни награди и документи от по-важни църковно-обществени събития, като особено място е отделено на фактите с общо историческо значение както за Русенска епархия, така и за цялата БПЦ. Книгата съдържа 680 страници, а отпечатването й стана факт благодарение щедрото спомоществователство на родолюбиви дарители.
Негово Високопреосвещенство Русенският митрополит Наум е роден на 19.10.1968 г. във Варна, където завършва завършва основно и средно образование. На 17 март 2007 г. в храм „Св. Александър Невски“ е хиротонисан за епископ с титлата „Стобийски“ от Българския патриарх Максим, след което продължава да изпълнява задълженията си на главен секретар на Св. Синод.
На 5 април 2014 г. е историческото му посрещане на епархийската граница (в гр. Бяла) и въдворяване (в гр. Русе) като епархийски митрополит на поверената му от Бога Русенска епархия. На 6 април 2014 г. Русенският митрополит Наум отслужва като епархийски архиерей на Русенска епархия първата си св. Литургия в катедралния храм „Св. Троица“ в град Русе.
Християнското учение се разпространява в Русенския регион към ІІІ-ІV век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп.
На Църковно-народния събор в 1870 г. е учредяена независима Българска екзархия, непризната от Вселенската патриаршия. С решение на събора се обединяват в обща епархия Червенска и Доростолска митрополии и се създава единна Доростоло-Червенска митрополия със седалище в Русе. За пръв български екзархийски архиерей на катедрата в Русе през 1872 г. е избран и хиротонисан архимандрит Григорий Немцов.
През 1994 г. за Доростолски и Червенски митрополит е избран Левкийски епископ Неофит, главен секретар на Св. Синод (настоящ патриарх на БПЦ), на мястото на подалия оставката си митрополит Софроний. По решение на Петия църковно-народен събор през 2001 г. от диоцеза на Доростолска и Червенска епархия се отделят три духовни околии, които образуват новоучредената Доростолска митрополия със седалище в Силистра, а титлата на избрания през 1994 г. Доростолски и Червенски митрополит Неофит е променена и той започва да се именува Русенски митрополит.
Днес в Русенска епархия има над 200 енорийски храма, а територията й се разпростира на четири административни области: Русенска, Разградска, Силистренска и Търговищка с архиерейски наместничества в Разград, Попово и Тутракан.
В община Тутракан храмовете са: Св. Възнесение“ с. Антимово (1891 г.), „Св. Дух“ - стар храм с. Белица; „Св. Дух“ - нов храм с. Белица в строеж; „Св. Харалампий“ с. Варненци (1869 г.), „Св. Параскева“ с. Дунавец (1860 г.), „Св. Св. Кирил и Методий“ с. Нова Черна (1937 г.), „Св. Троица“ с. Пожарево (1830 г.), „Успение Богородично“ с. Старо село (1862 г.), манастир „Св. Марин“ с. Сяново (1944 г.), „Св. пророк Илия“ с. Сяново в строеж, „Св. Георги“ - гробищен храм гр. Тутракан (1888 г.), „Въздвижение на св. Кръст“ с. Цар Самуил в строеж, „Св. архангел Михаил“ с. Царев дол (1884 г.), „Св. Георги“ с. Шуменци (1996 г.).
Православни храмове в община Главиница: „Св. св. Константин и Елена“ с. Богданци (1995 г.), „Св. Димитър“ гр. Главиница (2005 г.), „Св. св. Константин и Елена“ с. Дичево (1937 г.), „Св. св. Кирил и Методий с. Долно Ряхово (1900 г.), „Успение Богородично“ с. Зафирово (1906 г.), „Св. Георги“ с. Коларово (1940 г.), „Св. Георги“ с. Малък Преславец (1927 г.), „Успение Богородично“ с. Сокол (1932 г.), „Св. архангел Михаил“ с. Стефан Караджа, „Св. Николай“ с. Черногор в строеж.