Република България   Област Силистра

Форум |  Абонамент |  Контакти |  Карта |  Помощ |  Обратна връзка | 

 

           Правителството одобри позициите на България за предстоящи заседания на Съвета на Европейския съюз, съобщиха от правителствената пресслужба. Съвет „Общи въпроси” ще се събере на 29 септември в Брюксел. Министрите ще проведат първи тематичен дебат по приоритетите от Стратегическата програма на Съюза в период на промени. Тема на дискусията ще бъде икономическият растеж. Целта е да се състои конструктивен обмен на мнения по постигнатите резултати и предстоящите предизвикателства пред икономическия растеж. Предвижда се да бъдат приети заключения относно управлението на макрорегионалните стратегии на ЕС, които представляват възможност за цялостно развитие на даден по-голям регион.

            Двете съществуващи стратегии (за Балтийско море и за Дунавския регион) са доказали своята полезност. От решаващо значение за ефективността на макрорегионалните стратегии е политическата ангажираност на държавите-участнички, която да определя общата насока и да взима ключови решения.                      

           Съветът ще приеме и заключения, с които ще одобри предложената от Европейската комисия Стратегия на ЕС за Адриатическо-Йонийския регион. Освен насърчаване на икономическото и социално благополучие в този регион, цел на стратегията е и сътрудничество със страните от Западните Балкани и подкрепа за присъединяването им към ЕС. Съветът по конкурентоспособност (вътрешен пазар, индустрия, изследвания и космическо пространство) ще заседава на 25 и 26 септември в Брюксел. В частта „Вътрешен пазар и индустрия“ ще бъдат обсъдени възможностите за дефиниране на комплексни мерки за подобряване на конкурентоспособността на промишления отрасъл, насочени към стимулиране на растежа на икономиката, износа, инвестициите, заетостта и благосъстоянието на населението. В тази връзка се предвижда приемане на заключения за укрепване на индустриалната конкурентоспособност. В рамките на втората сесия министрите ще обсъдят средносрочния преглед на Стратегия „Европа 2020“ от гледна точка на потенциала на вътрешния пазар и индустрията за създаване на заетост и растеж.

        В частта „Научни изследвания“ ще бъде разгледан втори доклад за напредъка на Европейското научноизследователско пространство за 2014 г. и ще се дебатира средносрочният преглед на Стратегия „Европа 2020“ по отношение на научните изследвания и иновациите като източници на икономическо възстановяване и растеж. Одобрена беше и българската позиция за заседанието на КОРЕПЕР ІІ, което се провежда във формат Конференция на представителите на правителствата на държавите-членки на 24 септември в Брюксел. На него страната ни ще подкрепи предложенията на Белгия и на Испания за назначаване на г-н Кун Ленартс и на г-жа Росарио Силва де Лапуерта за съдии в Съда на ЕС, както кандидатурата на Кипър за определяне на г-н Константинос Ликургос за съдия в Съда на ЕС на мястото на подалия оставка Джордж Арестис.

       Съгласно Договора за функционирането на ЕС на всеки три години се извършва частична подмяна на съдиите и генералните адвокати на Съда на ЕС. На 6 октомври 2015 г. изтича мандатът на 14 съдии и на четирима генерални адвокати. Своевременното назначаване на още 12 съдии и на генералните адвокати ще позволи правилното функциониране на Съда. В периода 28-30 септември в Милано ще се проведе неформално заседание на Съвета на ЕС по земеделие. Тема на дискусията е как земеделието на ЕС ще отговори на предизвикателството да бъде гарантирана продоволствена сигурност. Според българската позиция капацитетът за растеж е в по-големия добив на суровини чрез прилагането на нови технологии и чрез ефективна организация на хранителната верига.

          Бъдещите инструменти на политиката за справяне с предизвикателствата трябва да бъдат насочени към подобряване на селскостопанското производство и производителността, за да се отговори на нарастващото търсене на селскостопански стоки. Необходимо е да се работи за подобряването и внедряването на инструменти за управление на риска с цел да се изгради капацитет за управление и да се намалят рисковете, свързани с нестабилността на цените на храните, по-специално в най-бедните страни.

          Кабинетът се запозна с резултатите от извънредното заседание на Съвета по земеделие и рибарство, проведено на 5 септември. На него Комисията представи данни за въздействието на наложената от Руската федерация забрана за внос на селскостопански стоки от ЕС, загубите от която се оценяват на около 5 млрд. евро. Основните усилия на Комисията са в посока избягване на дестабилизация на пазара на ЕС, търсене на нови възможности и диверсификаиия на пазарите и евентуално обсъждане на целеви обезщетения за земеделските производители.

          Държавите членки оцениха положително предприетите от страна на ЕК мерки в сектора плодовете и зеленчуците и в сектора на млякото, но изразиха общо становище относно необходимостта от прилагането на допълнителни мерки и осигуряване на финансиране за тях. Министър Грудев настоя прилаганите мерки да бъдат приложими във всички държави-членки, като трябва да се гарантира равно третиране на земеделските производители в целия ЕС. Финансовите средства, отделени на този етап от ЕК, не са достатъчни, за да осигурят ефективно овладяване на пазарната ситуация в сектора.

          Бюджетът за прилагане на мерките по отношение на плодовете и зеленчуците, извън ябълките и крушите, трябва да бъде увеличен. Мерките в сектора на млякото и млечните продукти са неприложими за нашата страна и затова е необходимо да се обмисли възможността за пряка подкрепа на производителите на мляко, с която да се компенсират претърпените от кризата загуби.