Пламен Орешарски: В изминалата година съсредоточихме повече усилия за стабилизиране на системата на здравеопазването, отколкото в нейното реформиране. Нямахме политическо съгласие за реформи

28/7/2014
         Преди една година стартирахме като програмен кабинет с много ясна програма. Направили сме отчет кое от програмата на какъв етап на развитие е и с удовлетворение мога да отбележа, че преобладаващата част, особено от по- важните мерки, които засягат хората, са или изпълнени, или са в напреднал стадий на изпълнение. Това заяви министър-председателят в оставка Пламен Орешарски по време на традиционната си среща в Министерския съвет с представители на граждански и неправителствени организации. Г-н Орешарски изтъкна, че повечето от неизпълнените неща засягат четиригодишен период. Той даде пример с факта, че към края на май тази година, спрямо миналата година, новите работни места в реалния сектор са над 40 000. „Това е за първата година на управление. Елементарна екстраполация показва, че 250 000 не са невъзможно число“, подчерта г-н Орешарски.
        Премиерът в оставка изтъкна, че изпълнението на бюджета на Касата и на държавния бюджет към този момент не е по- лошо отколкото в последните години. „Притесненията са свързани с това, че парламентът няма да работи практически до края на октомври и многото рискове, които биха могли да изникнат. Това е единственият мотив, по който ние, обединявайки се около няколко принципа на разговори при президента, внесохме вариант на актуализация“, заяви  г-н Орешарски. „Внесохме варианта обмислено, а не необмислено -  за да не създаваме напрежение и да позволим служебният кабинет да работи нормално. Това е в интерес на всички български граждани“, подчерта още той.
         „В последната година съсредоточихме повече усилия за стабилизиране на системата на здравеопазването, отколкото в нейното реформиране. Нямахме политическо съгласие за реформиране на системата. Реформирането минава през закон за изменение на Закона за здравето. Такъв е подготвен и изпратен, но към днешна дата не е влязъл дори на първо четене“, отбеляза премиерът в оставка. Той обясни, че бавният процес на изработването е свързан с многото противоречия в сектора. Г-н Орешарски изтъкна, че парите на Касата са напълно самостоятелни и това е част от проблема. „Касата се управлява на обществен принцип. Вътре са представени различни гилдии – това го възприемам като позитивен факт, ако те управляваха     Касата така, че да не правят дефицити. Когато обаче направят дефицит, изниква въпросът защо търсят от държавата пари, това е обществена организация, не би следвало.
        Тук е едно от големите противоречия между управлението на Касата и отговорностите за финансирането“, каза г-н Орешарски. Той добави, че има слабости във всички звена на здравната система, като най- големите са в системата за финансово управление и контрол в самата Каса. „Дори беглите и периодични опити за проверки, които тя правеше през тази година, показваха драматични резултати, драматични разминавания между хоспитализираните на книга и реално хоспитализираните“, подчерта г-н Орешарски. По отношение на лекарствената политика той отбеляза, че в подготвения ЗИД съществуват текстове, които създават сериозни предпоставки за затягане на контрола, в това число и чрез използване на електронни търгове.
       Относно Спешната помощ г-н Орешарски изтъкна стартираната концепция за национални центрове, покриващи територията на цялата страна. „Тъй като нямаме финансиране в целия размер, започнахме на етапи. Най- напред в област Бургас. Надявам се да се продължи тази стратегия“, каза г-н Орешарски. Той обърна внимание и на асиметрията в съотношението лекарства-болнична помощ. „Около 60% са лекарствата спрямо болничната помощ, при около 20% средно за Европа“, отбеляза министър-председателят в оставка.
        По темата енергетика г-н Орешарски заяви, че проектите за 7-ми блок на АЕЦ Козлодуй и Южен поток са много добри и полезни за нашата страна. „Придвижихме доста напред и двата. Надявам се следващите правителства да продължат. И в двата случая става въпрос за търговски заеми, които ще се изплащат от експлоатацията на обектите и няма да натоварват по никакъв начин данъкоплатеца“, добави г-н Орешарски. Относно предоговарянето на дългосрочните договори той заяви, че процесът не е финализиран.
      На въпрос защо оставката не беше подадена в идващия понеделник, 28 юли, г-н Орешарски напомни, че след европейските избори, когато взаимоотношенията между двете парламентарни групи, подкрепящи кабинета, се промениха, имаше политически консултации между всички парламентарно представени сили при президента. Тогава се взе решението на 5 октомври да има избори. Г-н Орешарски обясни, че това означава, че оставката на кабинета трябваше да бъде подадена до 25 юли, за да може президентът да изпълни конституционните си ангажименти да връчи три мандата. „Движим се в абсолютен график и не разбирам истерията, която беше създадена, за това кога ще се подаде оставката. Когато се поемат политически ангажименти и не само политически, а каквито и да е, те трябва да се изпълняват“, коментира г-н Орешарски. Той добави, че до края на мандата на правителството няма да бъдат вземани решения за разпореждане с активи. „Няма как да ни уважават навън, ако ние сами не се уважаваме“, коментира премиерът в оставка по въпроса за самочувствието на българите.
       Г-н Орешарски благодари на представителите на гражданските и неправителствените организации и им пожела да бъдат обществено активни. „Коментарите, които правихме тук по различни въпроси, бяха от полза за цялата ни работа. През изминалата година се опитахме да направим и много от неща, които говорихме тук“, подчерта той. „Всички ние – кабинетът, вие, управляващите две партии, опозицията – в края на краищата имаме една обща цел – да направим малко по- добър нашия живот.
       „За 9 месеца успяхме да създадем досиета на всички частни съдебни изпълнители, да извършим проверки по всяка една подадена жалба, в резултат на което са образувани около 60 дисциплинарни производства. Направихме промяна в Наредбата за конкурсите за частните съдебни изпълнители“, каза зам.-министърът на правосъдието Сабрие Сапунджиева. Тя изтъкна, че при служебното правителство може да се проведе спешно конкурс за частни съдебни изпълнители, след като всички условия за неговото провеждане са налице. „Внесохме и промяна в Тарифата за таксите за частните съдебни изпълнители. Подготвили сме и проект за изменение и допълнение на ГПК“, добави г-жа Сапунджиева. Тя сподели тревогата си от реакцията от вчера на Камарата на частните съдебни изпълнители за малката стъпка, направена в интерес на гражданите. „Апелирам към колегите да бъдат партньор на държавата в налагането на върховенството на закона“, призова г-жа Сапунджиева.
 
Прес служба на Министерски съвет на Република България