Екология

ОБЛАСТ СИЛИСТРА - ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ
 
 
Основните антропогенни фактори,които оказват влияние върху качествата на околната среда са: промишлеността, транспорта, комунално-битовата дейност, употребата на изкуствени торове и пестициди в селското стопанство. Тези фактори оказват влияние върху състоянието на атмосфер-ния въздух, водите, почвите и биологичното разнообразие.
Област Силистра се характеризира с добро качество на околната среда, което се определя от липсата на крупни промишлени замърсители, земеделие, основаващо се на традиционни екологосъобразни практики, както и на благоприятни климатични условия.
 
1.Качество на атмосферния въздух (КАВ)
 
Област Силистра е един от седемте района в СЦР, включен в мони-торинговата система за оценка и управление на качествата на атмосферния въздух (КАВ).
Съвместната българо-румънска система за контрол на качеството на атмосферния въздух (КАВ) разполага със следните пунктове (ДОАС системи) във въздушните басейни на Силистра – Кълъраш, разположени на територията на двете страни.
 
Силистра
Кълъраш
Пункт „Профсъюзите” (S1) –
Централна градска част
Пункт „Кълъраш 1” (C1)
Пункт „Лесилмаш “ АД (S2) –
Западна промишлена зона
Пункт „Кълъраш 2” (C2)
 
Фонова метеорологична станция
Качеството на атмосферния въздух се следи от два броя ДОАС системи на фирма „OPSIS”, като се измерват следните замърсители на въздуха: серен диоксид, азотен диоксид, озон, азотен окис, въглероден оксид, азотни оксиди, и фини прахови частици до 10 микрограма. Контрол се осъществява и чрез Химична лаборатория в гр. Силистра – четири пъти дневно се вземат проби за наличието на серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фенол и прах.
В района на пристанището в гр. Кълъраш е изградена фонова метео-рологична станция, измерваща скорост и посока на вятъра (на височина 2 м и 10 м), налягане, температура, относителна влажност и слънчева радиа-ция.
Интензивността на концентрациите на фини прахови частици (ФПЧ10) през зимния отоплителен период се запазва, докато през летния период тези превишения са единични. В района на град Силистра няма изградена топлоелектрическа централа и през зимния сезон населението използва предимно локални котли и печки на твърдо гориво. Други източ-ници на замърсяване в региона са промишлеността, селското стопанство и транспортните дейности, като остарял автомобилен парк и лоша поддръжка на пътните настилки.

2. Води

 
2.1. Повърхностни води
 
Като се изключи р. Дунав, през областта протичат само временни реки по време на интензивни валежи или снеготопене: Царацар, Канагьол, Сухата река и др. Крайбрежната ивица (терасите на р. Дунав в районите на градовете Силистра, Тутракан и на селата Ветрен, Сребърна, Попина, Нова Черна) е богата на плитки подпочвени води. На много места се срещат карстови извори с дебит 1-2 л/сек. Карстови води подхранват и езерото Сребърна.
Характерно за добруджанските реки е, че те съществуват на определено разстояние след изворите си, след което се загубват в льосовите образувания на Добруджа и следващите ги суходолия, като не формират повърхностен приток към р. Дунав. Реките, вливащи се в р. Дунав, водят началото си от високото плато, намиращо се в южния край на Добруджа между градовете Разград и Варна като текат в северна посока.
По-важна река е р. Суха с дължина 126 км и площ на водосборната област от 2404 км2. Поречието обхваща следните общини: Русе, Сливо поле, Кубрат, Тутракан, Главиница, Исперих, Завет, Дулово, Силистра, Алфатар, Кайнарджа, Ситово, Самуил.
Водите в зависимост от ползването им се разделят на три катего-рии: първа – води,които се ползват за питейни нужди, в хранителната и други промишлености, изискващи водаот същото качество; втора – води, които се ползват за водопой на животни, културнинужди, рибовъдство, воден спорт и др. и трета – води, които се ползват за напояване, запромишлеността и др.
Категоризацията на повърхностните водни обекти на територията на област Силистраса:
·        р. Дунав – ІІІ-та категория;
·        Суходолия от поречие Добруджански реки – ІІ-ра категория.
 
Качествения състав на водите на р. Дунавсе следи чрез ежеме-сечен мониторинг на пункт от Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ) „Река Дунав при гр. Силистра на пристанището”. Анализират се от 18 до 80 общи и специфични показатели в зависимост от вида мониторинг – контролен, оперативен или по така наречената „Дунавска програма”. Показателите са съобразени и с производствената дейност в областта. Международен мониторинг по Дунавската програма при град Силистра се осъществява чрез три наблюдавани пункта – R0850-българ-ски бряг, M0850-среда на реката и L0850- румънски бряг. Пробите се взематежемесечно и се анализират по 45 броя показатели – 38 броя общи и специфични показатели (феноли, детергенти, нефтопродукти, хлорофил, общ азот и общ фосфор,тежки метали) и газхроматографски анализи за съдържание на пестициди и летлива органика. Проби за биологичен анализ се изпращат в ИАОС-София.
Радиационен фонна Дунавското крайбрежие – проби от река Дунав за радиологичен контрол – се пробонабират един път на тримесечие съгласно изискванията на Дунавската програма и анализите се извършват в Радиологичната лаборатория на ИАОС. Не са констатирани стойности над ПДК.
 
2.2. Отпадни води
 
По всички показатели водите на река Дунав отговарят на нормите за ІІІ-та категория водоприемник. Основен проблем е замърсяването на водните поречия с непречистени отпадъчни води. Това се дължи на липсата на пречиствателни станции за отпадъчните води в населените места, неправилна експлоатация на локалните пречиствателни съоръжения за промишлени отпадъчни води към предприятията или липсата на такива.
Със заповед на Министъра на околната среда и водите от 2003 г., всички водни обекти във водосбора на река Дунав, както и река Дунав са обявени за чувствителни зони, т.е. отвеждането на отпадъчни води в тях, без необходимото пречистване, може да доведе до трайни неблагоприятни последствия за тяхното качество.
Съгласно разписаните срокове в екологичното законодателство до 2014 г. трябва да се изградят пречиствателни станции и канализационни системи във всички населени места с жители над 1 500 човека (2 000 екв. ж.), а до 2010 г. – в селищата с над 10 000 жители. В областта има 12 населени места, попадащи в първата група и две от втората – Силистра и Тутракан.
Град Силистрае с изградена смесена канализационна мрежа. Градът е разположен на равнинен терен, което не позволява изграждане на колектори с номинални наклони. Канални колектори №1 ф2000/1800мм по бул. „7-ми септември”, №2 ф500мм по ул. „Хаджи Димитър”, №3 по ул. „Вапцаров” ф1000 отвеждат отпадъчните води до р. Дунав, които се заустват брегово. Канален колектор №4 отвежда отпадъчните води от селата Айдемир и Калипетрово, които се припомпват от канална помпена станция с. Айдемир. Няма изградена градска пречиствателна станция за отпадни води.
Пречиствателни съоръженияза производствени отпадни води са изградени във „Фазерлес” АД, „Меком” АД. В „Силома” АД има изградено съоръжение за пречистване на химически замърсена вода и друго за  битови води. Заустени са в река Дунав. „Стомана” АД има локално пречиствателно съоръжение (ЛПС) – към душ кабина за паропочистване и вани за обезмасляване и измиване. След неутрализация водите се заустват в градска канализационна мрежа. Регионалното депо за твърди битови отпадъци също има изградено ЛПСОВ. Изградена еканализационна мрежа и пречиствателна станция в с. Сребърна. Предстои въвеждането им в експлоатация.
В град Тутракан частично е изградена канализационната мрежа, а в останалите населени места на общината се използват преди всичко септични ями и попивни кладенци. Няма изградена градска пречиствателна станция за отпадни води.
В град Дуловопречиствателната станция за отпадни води с механично и биологично пречистване се очаква да се въведе в експлоатация през настоящата година. Към момента се пречистват само механично около 190 хил. м3 отпадни води на около 60 % от домакинствата в гр. Дулово, включени в градската канализационна система.
         От2010 г. работи пречиствателна станция за отпадни води в с. Ситово. Към момента се пречистват отпадните води на около 60-70% от населението в селото, което се е включило в изградената канализационна система.
Пречиствателната станция в гр. Главиница е на етап довършителни работи. Изградената канализация на Главиница ще се въведе в експлоатация след въвеждане в експлоатация на ПСОВ.
В Алфатар е изградена канализационна система, но тя ще започне да действа, когато се изгради пречиствателна станция за отпадните води.
Към момента в областта са разработени и финансирани девет проекта за изграждане на канализация и пречистване на отпадни води (общини Силистра, Алфатар, Главиница, Дулово и Ситово).
 
2.3. Състояние на подземните води
 
За Област Силистра състоянието на подземните води се следи в четири пункта от НАСЕМ на подземни води – кладенец тип „Раней” помпена станция (ПС) гр. Силистра, кладенец тип „Раней” помпена станция гр. Тутракан, кладенец ПС Дулово и кладенец с. Сребърна. Пробонабирането се извършва веднъж на тримесечие, а за с. Сребърна – два пъти годишно. Анализират се 20 броя показатели, включени в т.н. „базова програма”. Един път годишно през м. август се извършват и анализи за определяне съдържанието на тежки метали, а на пунктовете в Тутракан, Силистра и Сребърна – за съдържание на пестициди. Няма отчетени превишения на препоръчителните показатели за опазване на подземните води от замърсяване.
 
3. Почви
 
ІХ.3.1. От видовете почви на територията на Област Силистра преобладаващи са излужените черноземи – плодородни почви, особено подходящи за отглеждане на всички по-важни селскостопански култури. По Дунавското крайбрежие са разпространени алувиално-ливадни почви, ливадно-черноземни почви, а северно от с. Нова Черна – торфено-блат-ни почви. Върху дебела льосова подложка в югоизточната част на областта са развити силно излужени и оподзолени черноземи и тъмносиви горски почви, а по суходолията – ерозирани излужени черноземи.
През 2003 г. е изградена мрежа за следене състоянието на засолява-не и вкисляване на почвата. През 2004 г. е внедрена система за почвен мониторинг на база мрежа 16 х 16 км2. На територията на Област Силистра са определени 11 пункта. Това са селата Богданци, Звенимир, Ирник, Поляна, Раздел, Брадвари, Полковник Ламбриново, Кутловица, Богорово, Добружанка и град Тутракан. Мониторинговата система се извършва на три нива:
• Първо ниво – широкомащабен мониторинг;
• Второ ниво – мрежите за вкисляване и засоляване;
• Трето ниво – локални замърсители – дифузно почвено замърсяване от земеделски източници.
Целта на мониторингова система е да се обхванат по-големи територии от почвените различия, намиращи се на територията на страната. Почвеното пробонабиране и анализите се извършват от Регионална лаборатория-Русе.
През последните години все по-вече се налага тенденцията за намаляване замърсяването на земите и почвите. Ограниченото ползване на пестициди и торове в земеделието, програмите за екологично земеделие и животновъдство, въведения контрол за ограничаване на емисионното замърсяване по отношение на въздуха, водите и управлението на отпадъ-ците, технологичното обновление в производствените процеси и дейности водят до намаляване деградацията на земите и почвите.
ІХ.3.2. Замърсяване на почвите с устойчиви органични замърсители (пестициди).
Залежалите негодни за употреба препарати за растителна защита се съхраняват в 18 склада и 6 ББ-кубове. От ПУДООС са отпускани средства на общините Дулово и Ситово за възстановяване на складове за съхранение на пестициди, а на община Алфатар за обезвреждането им в ББ-кубове. Община Силистра е направила постъпки за отпускане на безвъзмездна помощ за реализацията на проект: Събиране, преопакаоване и изгаряне на негодните за употреба пестициди (обезвреждане на опасни отпадъци – операция D 10).
 
ІХ.3.3. Ерозия на почвите.
Ерозията се проявява главно в плоскостно отнасяне на почвения слой и вровинна ерозия. Ерозионните процеси в Дунавската равнина непрекъснато увеличават своя интензитет, като причиняват значителни вреди на инженерни съоръжения и селското стопанство. Най-силно засегнат от ровинна ерозия е Дунавският бряг. Тя застрашава функционирането на изградени водовземни съоръжения в терасата на р. Дунав. Ровинната ерозия на суходолията при водообилни сезони е оформила стръмни до каньоновидни долинни системи.
Проявления има и ветровата ерозия, поради равниния и открит релеф и периодично силните ветрове. Създадени са полезащитни горски пояси с цел предотвратяване на ветровата ерозия и равномерно разпре-деление на снежната покривка в междуклетъчните пространства. По този начин те изпълняват и влагозадържащи функции.
Според използвания в ИАОС модел за оценка на ветровата ерозия, най-добро е ерозионното състояние на почвите в община Главиница, където рискът от ветрова ерозия в земеделските земи е слаб (0,5-1,0 t/ha/y).
Площната водна ерозиясе проявява най-вече при обработваемите земеделски земи и при земи с наклон на терена по-голям от 1°. За възникването и наличието на ерозионните процеси освен наклона голяма роля играят и валежите.
Данните и оценката за състоянието на земеделските земи, засегнати от водоплощна ерозия и почвени загуби в общините на областта, са получени в резултат на използвания в ИАОС математически модел за изчисляване на водоплощна ерозия.
 
Таблица 1
Общини
 
Степен на ерозионен риск
 
( Площ (hа))
Общо количество ерозирана почва
(t)
Средно годишна интензивност на водоплпщната ерозия (t/ha/y)
 
 
Слаб (0,5 – 1,0 t/ha/y)
 
Слаб до умерен (1,01 – 5,0 t/ha/y)
 
Умерен (5,01 – 10,0 t/ha/y
Умерен до висок (10,01 – 20,0 t/ha/y)
 
Висок (20,01 – 40,0 t/ha/y)
 
Много висок (> 40,0 t/ha/y)
 
 
 
Община Алфатар
Площ (hа)
11617
8005
3395
1397
427
6
74453
3,0
Загуба почва (t)
0
16393
25701
21089
10962
308
Община Главиница
Площ  (hа)
17266
23536
4109
1811
887
56
116464
2,4
Загуба почва (t)
0
37134
28276
23331
24279
3444
Община Дулово
Площ (hа)
18942
27324
6346
3362
569
30
173321
3,1
Загуба почва (t)
0
57665
46384
50769
16843
1660
Община Кайнарджа
Площ (hа)
8607
12384
6496
3474
500
24
140423
4,5
Загуба почва (t)
0
29547
46283
49743
13693
1157
Община Силистра
Площ (hа)
13211
23166
6885
5261
1764
256
229803
4,5
Загуба почва (t)
0
49166
51823
72142
42958
13714
Община Ситово
Площ (hа)
5766
13587
3260
2686
962
40
108823
4,1
Загуба почва (t)
0
25776
22469
33713
24913
1952
Община Тутракан
Площ (hа)
12454
21477
4452
2937
787
17
123092
2,9
Загуба почва (t)
0
36981
29510
36394
19408
799
Източник: РИОСВ-Русе
 
Прилагането на добрите земеделски практики, правилното залеся-ване и обработки са гаранция за предотвратяването на ветрова и водна ерозия на почвата.
 
ІХ.3.4. Опазване на земните недра и рационалното използване на подземните богатства.
Кариери за добив и преработка на скална маса на територията на областта:
- кариера „Ястребна”,намираща се на територията на с.Ястребна, община Ситово. Нарушена площ 10,5 дка. Обща площ на кариерата – 107,8 дка. Експлоатира се от „Водно строителство-Силистра” АД.
- кариера „Богорово”,намираща се в с. Богорово, община Силистра. Нарушена площ 73,43 дка. Обща площ на кариерата – 155,3 дка. Експлоатира се от „Благстрой” ЕООД.
- кариера „Поп Кралево”,намираща се в с. Поп Кралево, община Силистра. Нарушена площ 101,9 дка. Обща площ на кариерата – 249,186 дка. Експлоатира се от „Пътстроймонтаж” ООД.
- кариера „Керамик”,намираща се в град Силистра. Нарушена площ 29,0 дка. Обща площ на кариерата – 150,0 дка. Експлоатира се от „Керамик” ООД.
 
 
4. Биологично разнообразие. НАТУРА 2000
 
НАТУРА 2000е общоевропейска мрежа от защитени зони, целяща да осигури дългосрочното оцеляване на най-ценните и застрашени видове и местообитания за Европа в съответствие с основните международни договорености в областта на опазването на околната среда и биологичното разнообразие.
Местата, попадащи в екологичната мрежа, се определят в съответ-ствие с две основни за опазването на околната среда Директиви на Европейския съюз – Директива 92/43/ЕЕС  от 21 май 1992 г.относно опазване на естествените хабитати местообитания и на дивата флора и фауна(наричана накратко Директива за хабитатите) и Директива 79/409/ ЕЕС от 2 април 1979 г.относно опазването на дивите птици, наричана накратко Директива за птиците.
Основните изисквания на двете директивиса отразени в българското законодателство чрез Закона за биологичното разнообразие (ЗБР).Съгласно ЗБР в страната се обявяват защитени зони като част от националната екологична мрежа. Това са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивата за хабитатите. Списъците с природните местообитания и видовете, за чиито местообитания се обявяват защитени зони, са изброени в приложения 1 и 2 на ЗБР.
Българската част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000” обхваща 11,3% от територията на страната по Директивата за опазване на дивите птици 79/409/ЕИО и 13,4% от територията на странатапо Директивата за опазванве на местообитанията92/43/ЕИО, приети с Решение на МС № 122от 02 март 2007 г за приемане на Списък на защитените зони за опазване на дивите птици и на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
На територията на областта има обявени 19 защитени зони(ЗЗ) с обща площ 352 025,25ха, от която 174 808,74 ха на територията на област Силистра.
Защитените зони(ЗЗ) в Област Силистра поДирективата за опазване на дивите птици садевет на брой, разположени на88 619,52 ха, което представлява 31,13% от територията на областта:
 
1.     Комплекс Калимок (НАТУРА 2000 код BG0002030, области Силистра и Русе);
2.     Стената (НАТУРА 2000 код BG0002031, Област Силистра);
3.     Остров Пожарево (НАТУРА 2000 код BG0000237, Област Силистра);
4.     Сребърна (НАТУРА 2000 код BG0000241, Област Силистра);
5.     Хърсовска река (НАТУРА 2000 код BG0002039, Област Силистра);
6.     Суха река (НАТУРА 2000 код BG0002048, области Силистра и Добрич);
7.     Лудогорие (НАТУРА 2000 код BG0002062, области Русе, Разград и Силистра);
8.     Гарванско блато (НАТУРА 2000 код BG0002064, Област Силистра);
9.     Блато Малък Преславец (НАТУРА 2000 код BG0002065, Област Силистра).
 
Защитените зонив областта поДиректива за опазванве на место-обитаниятасадесет на брой, разположени на86 189,22 ха или 30,28% от територията на областта:
 
1.     Калимок – Бръшлен (НАТУРА 2000 код BG0000377, области Русе и Силистра);
2.     Лудогорие (НАТУРА 2000 код BG0000168, области Русе, Разград и Силистра);
3.     Лудогорие – Сребърна (НАТУРА 2000 код BG0000169, област Силистра);
4.      Лудогорие – Боблата (НАТУРА 2000 код BG0000171, области Разград и Силистра);
5.     Суха река  (НАТУРА 2000 код BG0000107, области Добрич, Варна и Силистра);
6.     Боблата (НАТУРА 2000 код BG0000180, Област Силистра);
7.     Пожарево – Гарван (НАТУРА 2000 код BG0000530, Област Силистра);
8.     Остров Чайка (НАТУРА 2000 код BG0000534, Област Силистра);
9.     Хърсовска река (НАТУРА 2000 код BG0000106, области Силистра, Добрич и Шумен);
10.                       Сребърна (НАТУРА 2000 код BG0000241, Област Силистра).
 
В областта има 16 защитени територии по смисъла наЗакона за защитените територии (ЗЗТ). Единподдържан резерват, 12 защитени местности и 3 природни забележителности с обща площ10 706,8543 ха, от които7535,7885ха са на територията на Област Силистра.Или2,65%оттериторията на областта са защитени територии по смисъла на ЗЗТ.
 
Поддържан резерват:
1.     Поддържан резерват „Сребърна”.
 
Защитени местности (ЗМ):
1.     ЗМ „Блатото край село Малък Преславец”;
2.     ЗМ „Гарвански блата”;
3.     ЗМ „Горната кория”;
4.     ЗМ „Каракуз”;
5.     ЗМ „Калимок – Бръшлен”;
6.     ЗМ „Малък Канагьол”;
7.     ЗМ „Меджит Табия”;
8.     ЗМ „Остров Пожарево”;
9.     ЗМ „Паметника”;
10.                       ЗМ „Сая Кулак”;
11.                       ЗМ „Суха река”;
12.                       ЗМ „Пеликаните”.
 
Природни забележителности (ПЗ):
1.     ПЗ „ Скално образование Вратата”;
2.     ПЗ „ Скално образование Пещерата”;
3.     ПЗ „Острата канара”.
 
 
 
 
5. Управление на отпадъците
 
От септември 2006 г. в гр. Силистра функционира регионално депо за твърди битови отпадъци (РДТБО), изградено със средства по Програма ИСПА на Европейския съюз. Депото приема битови, строителни и производствени отпадъци. Обслужва общините Силистра, Кайнарджа, Ситово, Дулово, Алфатар и Главиница. Община Тутракан депонира отпадъците си на РДТБО-Русе.
 
Организация на сметосъбирането и сметоизвозването по общини
 
Всички населени места в общините Силистра, Кайнарджа, Сито-во, Дулово, Алфатар и Главиницаса обхванати от система за организи-рано сметосъбиране. Към момента основният метод за обезвреждане на отпадъците е депонирането им на РДТБО в гр.Силистра.
Сметоизвозванетона твърдите битови отпадъци (ТБО) в община Силистрасе извършва по график, утвърден и контролиран от общината. Периодичността на обслужване за град Силистра варира от ежедневно за контейнерите Бобър до веднъж седмично за съдовете Мева и контейнерите от 4 мЗ в селата Айдемир и Калипетрово.
През 2008 г. община Силистра подписва договор с „Импакт Корпорейшън”АД за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Срока на договора е петгодишен. Организацията на системата за събиране на отпадъци от опаковки се състои от три контейнера в една точка: син (за хартия и картон), жълт (за пластмаса) и зелен (за стъкло). Контейнерите са разположени в 80 точки, в които се разполагат три броя цветни контейнера или системата в напълно изграден вид следва да функционира с 240 броя съдове за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Понастоящем общият брой на разположените контейнери е 176 в 83 точки, като контейнерите за стъкло са 10 в десет точки.Честотата на извозване към момента е два пъти седмично за хартия и картон, и пластмаса и един път месечно за стъкло. Средно 460 души се обслужват от една точка за отпадъци от опаковки от хартия и картон, стъкло, и пластмаса.Обхванато население към момента е около 38 000 души на територията на град Силистра.
Организацията на сметоизвозването от община Главиница до РДТБО в Силистра е два пъти месечно за контейнерите в гр. Главиница и веднъж месечно в останалите населени места от общината. В три точки в гр. Главиница са разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки.
В община Кайнарджа от месец юли 2009 г. е организирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци до РДТБО-Силистра. Сметосъбирането се извършва с индивидуални кофи тип „Мева” с обем 0,11 м3 – 1894 бр. и контейнери тип „Бобър” 1,1 м3 – 81 бр.
На 13.07.2009 г. е сключен договор между община Кайнарджа и „Импакт корпорейшън”АД за доставка на съдове и организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки. В три точки в с. Кайнарджа са разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци.
Организацията на сметоизвозването на ТБО в община Дулово се извършва по график от общинска фирма за гр. Дулово и втора, която обслужва останалите населени места в общината.В двадесет и пет точки в гр. Дулово са разположени контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Предстои включване на селата Черник, Чернолик и др. в системата за разделно събиране на отпадъци.
         От 2008 г. в община Алфатар организирано се събират и извозват битови отпадъци до РДТБО-Силистра. От 2011 г. в общинския център стартира разделно събиране на отпадъци от опаковки.
В селата Ситово и Искра в община Ситово отпадъците се извозват до РДТБО-Силистра три пъти месечно, а в останалите села от общината – два пъти месечно. В края на месец март 2011 г. в с. Ситово са поставени контейнери за разделно събиране на отпадъци в три точки по три кон-тейнера. Предстои поставяне на контейнери на още две точки в с. Ситово и пет в с.Искра. В с. Слатина пилотно стартира проект за разделно събиране на отпадъци в чували. На всички домакинства в селото са раздадени по два чувала, един за пластмаса и хартия и втори за стъкло и метални отпадъци.
Частично е решен въпроса със съхранението и оползотворяването на залежали и негодни за употреба препарати за растителна защита на територията на областта.
По отношение на болничните отпадъци, инсенераторите на болниците в Силистра и Дулово са спрени от експлоатация в края на 2006 г. В началото на 2007 г. всички лечебни заведения са сключили договори за транспортиране и предаване на опасните си отпадъци за обезвреждане в инсталации, отговарящи на нормативните екологични изисквания. През 2008 г. в МБАЛ-Силистра е въведен в експлоатация автоклав за обезвреж-дане на опасни болнични отпадъци.
 
10.6. Шум
 
Шумът е от един основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които е генериран. В зависимост от характера (постоянен, периодично повтарящ се, прекъснат), честотния спектър, интензивността и продължителността на експозиция на шума, въздействието му е по-малко или повече вредно. Шумът може да е причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлени инсталации и съоръжения. Шумът може да бъде разделен по вид трептения (непрекъснат, импулсен, смесен) и споредчестотната характеристика (нискочестотен, средночестотен, свръхчестотен).
 
През 2005 и 2006 г. измервания са провеждани на 24 контролни пункта, а от 2007 г. – на 15 пункта, разпределени в три зони:
- Пунктове върху територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик – 6 бр.;
- Пунктове върху територии с промишлени източници на шум – производствено-складови територии и зони – 4 бр.;
- Пунктове върху територии, подлежащи на усилена шумозащита:
                   - в зони за учебна дейност – 2 бр.;
                   - в зони за лечебна дейност – 1 бр.;
                   - в жилищни зони и територии – 2 бр.
 
Разпределение на шумовите нива по функционални зони:
·        Пунктовевърху територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик.
На всички контролни пунктове в тази функционална зона се наблюдава тенденция към понижаване на шумовите нива след 2005 г. Въпреки устойчивата тенденция на намаление все още дневните еквивалентни шумови нива в контролните пунктове при всички измервания превишават граничните стойности на дневно шумово ниво 60 dB(A), като за периода 2005/2009 г. превишението е от 2 до 12 dB(A).
·        Пунктовевърху територии с промишлени източници на шум – производствено-складови територии и зони.
Всички измерени стойности на дневното шумово ниво в периода 2005/2009 г. са в границите на допустимата норма - 70 dB(A)и варират от 57 до 69dB(A).
·        Пунктовевърху територии, подлежащи на усилена шумозащита – зони за учебна дейност; зони за лечебна дейност и жилищни зони и територии.
В зоните за учебна дейност и в жилищните зони се наблюдава тенденция към намаление на шумовите нива след 2006 г., но все още се отчита превишение на граничните стойности на дневно шумово ниво от 45 dB(A)в зоните за учебни и лечебни дейности и 55 dB(A)  в жилищни зони и територии. Превишаването е от 15-22dB(A)в зоните за учебна и лечебна дейност и от 5-12dB(A)в жилищни зони и територии.