Инфраструктура

ОБЛАСТ СИЛИСТРА - ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА
 
Техническата инфраструктура е системата от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализа-цията, газоснябдяването и електроснабдяването, третирането на отпадъци-те и геозащитната дейност.
 
1. Транспорт и транспортна инфраструктура
 
1.1. Пътна мрежа и обслужване
 
Основният обслужващ път за областта е първокласният І-7 по направлението граница Румъния – Силистра – Дулово – Шумен – Ямбол – Елхово – граница Турция, който чрез ГКПП Лесово-Хамзъбейли формира международен транспортен коридор, провеждайки транзитните потоци между Турция и Румъния и страните от ОНД. Участъкът „Силистра-Шумен” от път І-7 осигурява връзка на Област Силистра с автомагистрала „Хемус”, респективно със столицата и с град Варна. Август 2011 г.сеоткри реконструкцията и рехабилитацията на отсечката Силистра-Шумен с дължина 107 км.
За осигуряване на транспортната свързаност и достъпност в СЦР значение има път ІІ-21 по направлението „Силистра-Тутракан-Русе”. Път ІІ-71 „Силистра-Добрич-комплекс Албена” е важен за осигуряване на транспортната свързаност със Североизточния район за планиране. За осигуряване връзките на общинските центрове с областния център съществена е ролята на третокласните пътища:
·        Път ІІІ-218 „Силистра-Дулово”;
·        Път ІІІ-235 „разкл. ІІ-21- Главиница”;
Общинският път 7001 е с важно значение за осигуряване на транспортната дотъпност до община Кайнарджа.
 

Териториалното развитие на пътната мрежа определя възможностите за транспортен достъп на населението до центровете, предлагащи опреде-лен тип услуги – административни, здравни, образователни, културни и др.
 
Таблица 1
Дължина на републиканската пътна мрежа и на мрежата на СЦР
според класа на пътя към 31.12.2008 г.
 
Райони и области
РПМ - общо
Автомагистрали
Първокласни
пътища
Второкласни
пътища
Третокласни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли
Автомагистрали
Първокласни
пътища
Второкласни
пътища
Третокласни пътища и пътни връзки при кръстовища и възли
 
км
Отн. дял от общата дължина
%
България
19 435
418
2 975
4 029
12 013
2,15
15,31
20,73
61,81
Северен централен район
2 960
-
462
636
1 862
 
 
-
 
 
15,61
 
 
21,49
 
 
62,90
Велико Търново
938
-
153
142
643
 
-
 
16,31
 
15,14
 
68,55
Габрово
503
-
86
30
387
-
17,10
5,96
76,94
Разград
501
-
56
162
283
-
11,18
32,34
56,49
Русе
512
-
110
155
247
-
21,48
30,28
48,24
Силистра
506
-
57
147
302
-
11,27
29,05
59,68
Източник: Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северен централен район 2010-2013 (АДИРПР на СЦР), София, юли 2010 г., с. 36.
 
Общата дължина на републиканската пътна мрежа в областта е 506 км, от които 57 км са пътища І клас, 147 км са пътища ІІ клас и 302 км са пътища ІІІ клас. От тях 500 км са с асфалтова, а останалите 6 км са с трошенокаменна настилка.
През областта не преминават автомагистрали. Дължината на единствения първокласен път І-7 заема едва 11,27 % относителен дял от общата дължина на републиканската пътна мрежа. Областта е с най-ниска гъстота на пътищата от висок клас (автомагистрали и I-ви клас) 0,020 км/км2 в СЦР. Гъстотата на пътищата с регионално значение (II-ри и III-ти клас) в СЦР е 0,167 км/км2 и е най-висока в сравнение с другите райони на страната. За Силистра тази стойност е 0,158 км/км2, което е показател за постигната висока степен на интегриране на населените места в рамките на общините и областта. Общата гъстота на републиканските пътища е 0,178 км/км2 и е малко по-висока от средната за страната (0,175 км/км2).
Сравнително добре развита е и общинската пътна мрежа, чиято гъстота за областта (156 км /1000 км2) е малко по-ниска от средната за страната (162 км/1000 км2).
Транспортното обслужване на населениетов областтасе осъщест-вява от автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортни схеми. На територията на областта функционират три авто-гари– в Силистра, Тутракан и Дулово.
Регистрираните транспортни средства в областта за 2008 г са 40 349.
1.2. Воден транспорт
 
Чрез река Дунав (Общоевропейски транспортен коридор № 7), страната и в частност Област Силистра се явява външна граница на ЕС и връзка с централна Азия, Близкия Изток, Средния Изток, Далечния Изток и страните от Черноморския басейн. Реките Рейн, Майн и Дунав свързват Западна и Източна Европа по канала Рейн-Майн-Дунав, като по този начин дават отлични практически възможности за директни навигационни връзки между Черно море и Северно море и удобен воден достъп до много от европейските страни и техните индустриални центрове.
На територията на областта функционират две пристанища за обществен транспорт с национално значение в Силистра и Тутракан и три пристанища с регионално значение: „Силистра – Поларис 8”, „Силистра – Лесил” и първото частно пътническо пристанище на р. Дунав - „Ийст Пойнт” – Силистра.
Пристанищата в областта осигуряват връзките на сухоземната транс-портна инфраструктура от областта с р. Дунав с всички възможности, които предоставя интегрирането на сухоземния с воден транспорт.
Пристанище Силистрае разположено в най-северната част на гра-да, предназначено за обществен транспорт с национално значение за обслужване на пътници и корабно бункеруване. Разполага с пътническа речна гара. Общата площ на пристанището е 16 320 м2. Има три корабни места с обща дължина 470 м и максимална дълбочина пред корабните места 2,6 м, два понтона за приемане на пътнически кораби и има връзка с пътната мрежа на България. Понастоящем пътническият речен транспорт в град Силистра е ограничен. Поддържа се линия Силистра-Рени-Измаил, както и екскурзии с частния туристически кораб „Данубе”.
Пристанище Тутракане разположено на км 433 от устието на река Дунав. То има площ от 4323 м2. Пристанище Тутракан е пристанище за обществен транспорт с национално значение за обработка на генерални и насипни товари и обслужване на пътници. Разполага с две корабни места, общата дължина на корабните места е 110 м, максимална дълбочина пред корабните места 2,0 м. Има един понтон за пътнически и товарни кораби, 3 500 м2 открити складови площи и връзка с националната пътна мрежа на страната.
В гр. Силистра е открито първото частно пътническо пристанище по р. Дунав – „Ийст Пойнт”. Пристанището е с регионално значение, предназначено за обществен транспорт и обслужване на пътници, обра-ботка на поща, снабдяване на корабите с вода, гориво, ел. енергия и кому-никации. Общата площ е 1 690 м2, с едно корабно място с дължина 200 м и максимална дълбочина пред корабното място 2 м.
На километър 381 на река Дунав се намира пристанище Силист-ра-Лесил, което е собственост на „Лесил”АД с основен акционер (94%) Министерството на транспорта. Пристанището разполага с добре развита транспортна инфраструктура – железопътнии шосейни подходи. Същест-вува възможност за водоснабдяване и захранване с ток от бряг на пристаналите съдове. Пристанището е оборудвано с необходимите специа-лизирани съоръжения и транспортна техника за обслужване на кораби и вагони с насипи, палетизирани и контейнизирани товари. То е единстве-ното в българския участък на р. Дунав, което е в състояние да обработва бункерови речни, речно-морски и морски кораби с товароподемност до 5 000 т.
ПристанищеСилистра-Поларисе пристанище за обществен транспорт с регионално значение за обработка на генерални и насипни товари. Собственост е на „Поларис 8”ООД.
 
1.3. Презгранична инфраструктура
 
През ноември 2007 г. беше открит фериботен терминал и нова фериботна линия Силистра-Кълъраш. Терминалът е разположен на площ от 65 189 м2и е първата в България концесия на зелено за публична инфраструктура. Новият фериботен терминал Силистра-Кълъраш можем да разглеждаме като oсновна транзитнa точка за трафик от Турция през България за Североизточна Европа и от Украйна за южните Балкани.Със средства, осигурени по предприсъединителната програма ФАР-ТГС в размер на 2 600 000 евро и национално съфинансиране в размер на 2 350 000 евро, беше изграден ГКПП-Силистра и пътна връзка – път ІІІ клас с дължина 1,5 км за връзка с републиканската пътна мрежа.
На територията на областта в района на град Силистра функцио-нират два гранични контролно пропускателни пункта – в района на ферибота „Силистра-Калъраш” и един пътен.
Важен момент за презграничната инфраструктура на областта е предстоящото изграждане на „Дунав мост III” при Силистра-Кълъраш (Румъния).Съоръжението главно поради изключителната си значимост ще доведе до качествени и количествени изменения на транспортната схема в региона. След изграждане на мостовото съоръжение се очаква пренасочване към него на основни транспортни потоци от вътрешността на страната, Турция и близкия Изток, които имат направление от/към Източна Румъния, Молдова, Украйна, Русия, Естония, Литва, Латвия, Беларус и др. Очаква се значително нарастване на интензивността на движението по основните артерии, свързващи гр. Силистра с вътрешността на страната, като път I-7,II-71,II-73, както и по редица пътища с местно значение. Ще се промени и структурата на транспортните потоци като преобладаващ тип МПС ще станат тежкотоварните автомобили, прицепите и полуприцепите. Коренно ще се променят изискванията към пътните конструкции относно пропускателна способност, носимоспособност и равност. Най-значително ще е, разбира се, натоварването на първокласния път I-7. Интензивности от порядъка на 15000-20000 транспортни единици (ЕЛА) за денонощие ще бъдат обичайни в участъка Силистра-Шумен. Това предполага изграждането в това направление на скоростен път с габарит Г-20.
 
 
1.4. Железопътен транспорт
 
ЖП клонът, обслужващ територията на област Силистра, е „Самуил-Силистра” (отклонение от ІХ главна линия Русе-Варна), който осигурява транспортни връзки на областта със столицата и град Варна.
Дължината на железопътнаталиния в областта е 70 км. Гъстотата на ЖП мрежата е най-ниска в Северния централен регион– 24,59 км/1000 км2. Обслужваните населени места, намиращи се в непосредствена близост до ЖП линията са 10, със седем спирки и три гари. Населението се обслужва от шествлакови композиции за едноденонощие.
 
Таблица 2
Железопътни линии  към 31.12.2008 г.
 
Зони/
Райони/ Области
Обща дължина на ЖП линиите
в това число
Гъстота на жп мрежата
 
Отн. дял на удвоените
ЖП линии от общото за района
Отн. дял на електрифи-цираните
ЖП линии от общото за района
Двойни ЖП линии
Елект-рифи-цира-ни ЖП линии
км
км
км
км/1000 км2
%
%
България
4 144
972
2 827
37,33
23,46
68,22
Северен централен район
620
89
432
 
41,41
 
14,36
 
69,68
Велико Търново
226
82
161
48,48
36,28
71,24
Габрово
72
-
72
35,59
-
100,00
Разград
92
7
49
34,85
7,61
53,26
Русе
160
-
150
57,07
-
93,75
Силистра
70
-
-
24,59
-
-
Източник: Актуализиран документ за изпълнение на Регионалния план за развитие на Северен централен район 2010-2013 (АДИРПР на СЦР), София, юли 2010 г., с. 43.
 
1.5. Въздушен транспорт
 

 
 
В близост до с. Кайнарджа до път II-71 Силистра-Добрич е разположена летателна площадка Кайнарджа. Собствеността на площадката е частна, със следните характеристики:
 
Списък на вертолетни летища и летателни площадки
 
Име на летателна площадка/вертолетно летище.
Индикатор за местоположение по ICAO
Географски координати на местоположение.
Надморска височина
Честота
Характеристики на RWY
Собственик/ползвател на летателна
площадка/ вертолетно летище.
Оперативна служба
Тип обслужван трафик
 
Забележки
KAINARDZHA
LBKJ
43 58 13.5N
027 28 10.4E
 
175 m
575 ft
119.100 MHz
Designation: 15/33
Dimension: 640x25 m
Surface:
Grass-Asphalt-Grass
(200 m - 340 m - 100 m)
Strength: 5700 kg
"Rebus" Ltd
2, Odesa str.,
bl. EK-13, ent. A, fl. 7
7500 Silistra, Bulgaria
Tel./Fax: +359 86 851 050
Mobile: +359 898 671 738, e-mail: rebus_air@abv.bg
Office OPS:
Tel./Fax: +359 8517 225
NTL, VFR
 
Fuel available:
NIL
Източник: МТИТС
 
По данни на на ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация” и МТИТС фирма „Ребус – Стоянка Георгиева” ЕТ е регистрирана като уче-бен център. Освен обучения за пилоти се предлагат ретро полети, полети за наблюдение, полети за изпълнение на скокове с парашут и др.
Летище Силистрае от групата на малките летища в България. Предназначено е за вътрешни и международни полети за превоз на пътни-ци и товари, както и за полети на селскостопанската авиация. Собстве-ността на летището е частна. Със заповед № РД 08.1181/6.ХІІ.1999 г. на Министъра на транспорта летище Силистра е закрито. Към момента ин-фраструктурата е запазена и предназначението на терена не е променяно.
 
ІV.2. Водоснабдяване и канализационна мрежа
 
ІV.2.1. Състояние. Това е мрежата от системи и съоръжения във всичките 118 населени места в Област Силистра, която се поддържа, стопанисва и експлоатира от търговското дружество „Водоснабдяване и канализация” ООД (ВиК-ООД)-Силистра.
С Решение № 211 от 5 март 1997 г. на Силистренския окръжен съд дружеството е регистрирано със съдружници държавата и общините на Област Силистра. Съгласно последната пререгистрация на основния капи-тал от 2000 г. дяловото участие е разпределено, както следва: държавата участва с 51 %, а от общините – Силистра с 22 %, Дулово с 10 %, Тут-ракан със 7 %, Главиница с 5 %, Ситово и Кайнарджа с по 2 % и Алфатар с 1 %.
Дружеството предоставя услугите: доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води, ремонт на съществуващи В и К инсталации, изграждане на нови инсталации и др. То е оборудвано с необходимите еки-пи и техника по отношение прилагането на новите екотехнологии за подмяна на амортизирани водопроводни участъци с полиетиленови и полипропиленови тръби. Успешно се прилага и метода на безизкопните технологии. Освен това то поддържа следните водосъоръжения:
·        водоизточници103, от които кладенци „Раней” – 12, шахтови кладенци – 2, дълбокосондажни кладенци – 66, каптажи и дренажи – 23;
·        помпени станции 137,в т. ч. основни 57 и бункерни 30;
·        канализационна пречиствателна станцияс мощност 104 kWи капацитет 80 литра/ секунда. Предстои пускането на пречиствателната станция в с. Сребърна.
 
Таблица3
Използвана вода
в Област Силистра за периода 2004-2008 г.(хил. м3/ год.)
 
 
СЕКТОРИ
Години и количества вода
(хиляди кубически метра на година)
2004
2005
2006
2007
2008
2010
ОБЩО
използвана вода
9 262
8 949
9 991
11 438
10 891
12 314
Селско, ловно, горско и рибностопанство,
в т. ч. за напояване
245
 
145
108
404
 
213
724
 
530
431
 
216
 
Индустрия
4 803
4 768
5 032
6 090
6 110
 
Битов сектор,
Домакинства
Други потребители
4 214
3 370
844
4 073
3 276
797
4 555
3 740
815
4 624
3 748
876
 
3 597
753
 
Източник: Териториално статистическо бюро-Силистра, „Статистически годишник – Силистра 2008”, раздел ІV.
 
Използваната водае изчислена като сума от водата от собствено снабдяване и доставената вода на крайните потребители (ВиК, напоителните системи и други предприятия). Тя отговаря на БДС 2823 „вода за пиене”.
Таблица 4
Водопроводна и канализационна мрежа,
стопанисвана от ВиК-ООД, за периода 2004-2010 г.(в метри)
 
МРЕЖИ
Години и дължина на мрежите(метри)
2006
2007
2008
2010
Водопроводна мрежа – обща дължина,
в т. ч. вътрешна
и външна
1 860 840
1 861 704
1 862 568
1 861 000
 
1 065 000, 796 000
Новоизграденаводопроводна мрежа
0
864
0
 
Реконструирана/
подменена мрежа
9090
7332
29820
 
Канализационна мрежа – обща дължина
105 518
105 518
105 518
105 518
Новоизграденаканализационна мрежа
0
0
0
 
Реконструирана/
подменена мрежа
0
0
0
 
Източник: Териториално статистическо бюро-Силистра, „Статистически годишник – Силистра 2008”, раздел ІV.
 
Eдин от най-големите проблеми на водопроводната мрежа в областта са загубите на вода по мрежата.
 
 
 
 
2.2.Предстоящо изграждане.
 
През август 2011 г. приключи изготвянето на втория „воден про-ект” на община Силистра „Прединвестиционно проучване, експертни анализи и изготвяне на инфраструктурен проект за изграждане на ПСОВ (пречиствателна станция за отпадни води), доизграждане на канализа-ционната мрежа и частична реконструкция на водопроводната мрежа в гр. Силистра”. Реализиран е по ОП „Околна среда 2007-2013 г.”, приоритетна ос 1 „Подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в населени места с над 2 000 е.ж. и в населени места с под 2000 е.ж., попадащи в градски агломерационни ареали” и процедура „Техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти”.
Стойността му е 451 779 лв., като 361 423 лв. е безвъзмездна финан-сова помощ от Кохезионния фонд на ЕС и 90 355 лв. е съфинансиране от държавния бюджет.
През месец август от община Силистра обявиха, че са одобрени технически и работни проекти за общо над 5 км разширение на канализацията по няколко улици на Силистра. Проектирана е и реконструкцията на около 11 км довеждащи и магистрални водопроводи.
В тази връзка се обсъждат варианти за изграждане на пречиствателна станция (пречиствателни станции) за отпадни води.
Изпълнител на проекта е софийската фирма „ВиК-Проект”. Възмож-но е строителните работи да започнат до края на 2011 година и да продъл-жат две години. Изчислените в проекта разходи по строителството на водните съоръжения могат да достигнат 44 млн. лв., като финансирането ще бъде обезпечено от Кохезионния фонд, от държавния бюджет и 3,15% от общината.
 
3. Енергоснабдяване и енергийни мрежи
 
3.1. Състояние и перспективи
 
За годините до 2005-2006 г. областта получава захранване от нацио-налната електроенергийна система посредством изградените на територията й пет трансформаторни подстанции 110/20 кв.
Подстанция Силистра с инсталирана мощност 71,5 мегавата (МW) и подстанция Дръстър с инсталирана мощност 50 МW са разположени в град Силистра. Общините Дулово и Алфатар също получават захранване на 110 киловолта (KV) посредством подстанциите Дулово (50 МW) и Алфатар (32 МW), като четирите подстанции са свързани помежду си с електропроводи с работно напрежение 110 КV, което дава възможност за превключване и резервно захранване при аварии. Община Тутракан получава захранване на 110 КV от едноименната подстанция Тутракан (50 МW), захранена едностранно от подстанция Образцов чифлик (Русе). Общините Главиница, Кайнарджа и Ситово получават захранване на средно напрежение 20 КV.
Населените места от областта се захранват от въздушни изводи 20 КV, като всички са електрифицирани. Мрежата е оразмерявана за товари, по-големи от настоящите и има възможност за допълнително натоварване. Проблем е състоянието на електроснабдителната мрежа ниско напрежение НН.
През 2005 г. Е.ОН България ЕАД стана собственик на 67 % от „Електроразпределение-Варна” АД и „Електроразпределение-Горна Оряхови-ца” АД. През януари 2006 г. компанията преотстъпи 8% от дяловете си в електроразпределителните дружества (ЕРД) на Европейската банка за възстановяване и развитие, запазвайки мажоритарен дял. В края на 2006 г. в резултат на правното разделяне ЕРД-Горна Оряховица и ЕРД-Варна бяха преобразувани на Е.ОН България Мрежи АД и Е.ОН България Продажби АД.
За областите Силистра и Добрич дружеството създаде разпределителен обслужващ център /РОЦ/ - един от петте, обслужван от електроразпределителната мрежа на Е.ОН.
Дължината на електропреносната мрежа, която Е.ОН управлява в Североизточна България, е около 42 000 км, по която през 2010 г. дружеството е доставило на абонатите си 5,3 млрд. квтч ток. Броят на абонатите, които обслужва, е около 1,1 млн.
По данни, предоставени от самото дружество (писмо с изх. № К-ЕBGG-7529/ 22.11.2011 г., наш вх. № 1-152-1/ 22.11.2011 г.) дължината на електроразпределителната мрежа (средно напрежение) на територията на Област Силистра е приблизително 1126 км, дължината на въздушните електропроводи е 1027 км, а на кабелните линии – 99 км.
Съществуват 1080 ТП (трафопоста), от които собственост на Е.ОН България Мрежи АД са 638. Разпределени по общини, те са, както следва:
·        в Община Силистра са изградени общо 432 трафопоста, от които 274 са собственост на Е.ОН България Мрежи АД. На територията на гр. Силистра има 217 трафопоста, от които 154 са собственост на дружеството;
·        в Община Дулово има общо 187 трафопоста, от които 107 са собственост на дружеството;
·        в Община Тутракан има общо 165 трафопоста, от които 80 са собственост на дружеството;
·        в Община Ситово има общо 80 трафопоста, от които 44 са собственост на дружеството;
·        в Община Главиница има общо 113 трафопоста, от които 66 са собственост на дружеството;
·        в Община Алфатар има общо 53 трафопоста, от които 27 са собственост на дружеството;
·        в Община Кайнарджа има общо 50 трафопоста, от които 40 са собственост на дружеството.
 
 
Към настоящия момент се изгражда110-киловолтовия електропро-вод „Пеликан”, чието трасе е от Тутракан до Силистра. Инвеститори са „Трафоелектроинвест” ЕООД и Мрежови експлоатационен подрайон (МЕПР)-Силистра. Електропроводът е от голямо значение за Силистра, тъй като ще се повиши значително сигурността на електрозахранването в района. Изграждането му е започнало през 2005 г., но година по-късно е спряно поради проблеми с отчуждаването на терените. Към края на месец май 2011 г. незавършената част от трасето е с обща дължина около 10 км. Инвеститорът гарантира завършване на строителството през есента на 2011 г., ако проблемите с отчуждаването на терени – частна собственост, за което ще съдейства и областният управител, бъдат отстранени.
3.2. Енергийна ефективност
 
Текущото състояние на енергийното потребление в Област Силистра в сферите на бита, икономиката и непроизводствения сектор (таблица 5) не се различава съществено от характерното за страната като цяло.
 
Таблица 5
Общ разход на горива и енергия в Област Силистра
по икономически дейности
и по видове потребявани енергийни източници за 2010 г.
 
ВИД
Количество потребени горива - общо
Селско, горско и рибно стопанство
Промишленост - общо
 
 
 
 
Строителство
Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети
Хотелиерство и ресторантьорство
Транспорт, складиране и пощи
Други икономически дейности
Автомобилен бензин, безоловен (1 000 литра =0.75т) - тона
955
259
227
110
339
..
30
..
Гориво за дизело-ви двигатели (1 000 литра =0.85 т) - тона
22 713
8089
2822
1746
2133
10
7870
43
Газьол за отопле-ние (1 000 литра = 0.85т) - тона
1542
..
613
-
..
..
-
161
Мазути (котелни горива) с теглово съдържание на сяра, непревиша-ващо 1% - тона
885
-
386
..
..
-
-
-
Мазути (котелни горива) с теглово съдържание на сяра, превишаващо 1% - тона
1061
..
..
-
-
-
-
..
Пропан бутан смеси (1 000 = 0.55т) - тона
1008
84
347
106
181
 
 
245
Електроенергия – хил. кВтч
100781
6361
76536
2742
9810
2214
687
2431
Дърва за горене – пр. м3
5511
4002
995
..
..
-
-
-
Черни въглища, пречистени - тона
439
-
390
..
..
..
-
-
Кафяви въглища, пречистени - тона
123
-
..
-
..
..
-
-
Брикети от лигнитни въглища - тона
130
23
92
-
15
-
-
-
Източник: Териториално статистическо бюро – Силистра.
 Забележка:т-тона; пр.м3 – пространствен метър кубичен; - няма случай;  данните са конфиден-циални.
           
От сравнителната таблица е видно, че основният енергоизточник за бита и всички икономически дейности е електроенергията.
Населените места на територията на Област Силистра не са топлофицирани централно и се разчита на локални топлоцентрали на течни горива и отопление с дърва, въглища и брикети. Промишлеността задоволява технологичните си нужди от пара с локални топлоцентрали предимно на течно гориво и биомаса.
Състоянието на сградите, оборудването и инсталациите в повечето общински и обществени обекти налагатнужда от въвеждане на мерки за намаляване разхода на енергия, както и влагане на инвестиции във физическото обновяване на сградите и подмяната на съоръженията. Това изисква и Законът за енергийната ефективност (обн. ДВ бр. 98 от 14.11.2008 г., в сила от 14.11.2008 г.), като  в чл. 13 са посочени дейностите за повишаване на енергийната ефективност, а именно: енергийно паспортизиране, обследване и сертифициране на сгради, обследване на промишлени системи, проверка за енергийна ефективност на водогрейни котли и климатични инсталации в сгради и управление по енергийна ефективност. А чл. 19 изисква задължително сертифициране на всички сгради в експлоатация – държавна или общинска собственост – с разгъната застроена площ /РЗП/ над 1000 м2.
Към настоящия момент броят и обследванията на тези сгради в Област Силистра е следният[1]:
 
Сгради с РЗП над 1000 м2 – държавна собственост:
 
Общо за областта се водят 33 сгради с РЗП 71 320 м2, като пет от тях се стопанисват от дружество със смесена собственост (МБАЛ – Силистра).
От тях обследвани са 7 сгради с площ 14 986 м2 или 22,78%. Обследваните сгради са пет корпуса на МБАЛ-Силистра и жп гарите в гр. Силистра и гр. Дулово.
Тревожен е и факта, че няма нито една сграда с напълно въведени енергийно-спестяващи мерки (ЕСМ), препоръчани в докладите.
 
Сгради с РЗП над 1000 м2 – общинска собственост1:
 
·   Община Силистрапритежава общо 36 сгради с обща РЗП 116 864 м2. От тях обследвани са 15 сгради с РЗП 52 696 м2 или 45%. Напълно завършени са три сгради с РЗП 7 621 м2  или 6,5%. Това са учебната сграда и физкултурния салон на ОУ „Отец Паисий” и ОДЗ „Нарцис”. Общината спечели важен проект, който дава възможност за реализиране на строително-монтажни работи за гарантирани енергийни спестявания в пет училища и три детски градини.
·    ОбщинаТутракан притежава 17 сгради с обща РЗП 35 551 м2. От тях обследвани са две сгради с РЗП 9 671 м2 или 27,2% от общата площ. Няма напълно завършена сграда, годна за сертифициране;
·   ОбщинаДулово притежава 13 сгради с обща РЗП 33 452 м2. Обследвана е една сграда с РЗП 8 774 м2 или 26,23% от общата площ. Няма напълно завършена сграда, годна за сертифициране;
·   ОбщинаАлфатар  притежава седем сгради с обща РЗП 22 830 м2. Обследвани са 2 сгради с РЗП 10 132 м2 или 44,38% от общата площ. В добра фаза е Дом за стари хора;
·   ОбщинаКайнарджа есобственик на пет сгради с обща РЗП 6 760 м2, като обследвани са две с РЗП 2 645 м2 или 39,13%. Няма напълно завършена сграда, годна за сертифициране;
·   ОбщинаСитово есобственик на 11 сгради с обща РЗП 23 678 м2, от които обследвани са пет сгради с РЗП 13 634 м2 или 57,6%. Няма напълно завършена сграда, годна за сертифициране;
·   ОбщинаГлавиница есобственик на 17 сгради с обща РЗП 34 866 м2, от които обследвана е една сграда с РЗП 1 088 м2 или 3,12%. Няма напълно завършена сграда, година за сертифициране.
 
Изграждането през 2011-2012 г. на газопровод от Добрич до Силистраще позволи промишлеността в града да подмени горивната база от твърдо и течно гориво на газ. Предприятието „Фазерлес” АД за производство на дървесновлакнести плочи е внедрило котел за изгаряне на технологични отпадъци и задоволява до 10% от нуждите си от пара. „Лесилмаш” АД работи по конструиране и изработване на инсталация за пелети от растителни отпадъци.
В дългосрочен план се разчита на битовото газифициране на гр. Силистра, с. Калипетрово и с. Айдемир. В областта работят четири инста-лации за екобрикети, които се предлагат в магазинната мрежа на градовете.
От две години в общинска сграда в Силистра – старчески дом, функционира инсталация със слънчеви панели за топла вода за битови нужди.


1  Източник : Териториално звено на Агенцията за енергийна ефективност-гр. Силистра.