Култура и туризъм

ОБЛАСТ СИЛИСТРА – КУЛТУРА,
КУЛТУРНО - ИСТОРИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО И ТУРИЗЪМ
 
1. Принципи на културната политика
 
Това са най-общите правила, от които се ръководят културните институции на Област Силистра и могат да се представят така:
·        институциите гледат на културната политика като на важенфактор за социална интеграция, професионална изява и приобщаване на възможно най-голям брой граждани към демократичните ценности;
·        институциите признават и подчертават културното многообразие в региона,както чрез утвърждаване и развитие на нови форми на културна изява, така и чрез подпомагане на традициите, обичаите и изкуството на етническите малцинства като важен елемент на местната култура и в духа на модерната доктрина за мултикултурите;
·        институциите подпомагат диалогана местната култура с историята и културата на различните европейски региони и съдействат за международното разпространение на местната култура,движенията на творците – професионалисти и самодейци - и сключването на международни споразумения за сътрудничество в областта на културата;
·        те съдействат за обогатяване и съхраняване на културно-истори-ческото наследство и госвързватс икономическите фактории възможности на бизнеса и туризма с цел максималното му разпро-странение и обществена полезност.
 
2. Мрежа на културните институции
 
Средищана културно развитие в Област Силистра са читалищата, библиотеките, театрите, музеите, галериите и изложбените зали и религи-озните домове на различните вероизповедания.
Мрежата от културни институциив областта разполага с един театър, осем исторически и етнографски музея (Регионален исторически музей с археологическа и етнографска експозиции-Силистра; Природонау-чен музей „Сребърна”; Исторически музей-гр. Тутракан, Етнографски музей на дунавския риболов и лодкостроене-гр. Тутракан; Исторически музей с художествена галерия-гр. Дулово; Етнографска експозиция – с. Окорш, община Дулово; Етнографска къща-музей „Добруджанска къща”-гр. Алфатар; Добруджанска къща-с. Калипетрово, община Силистра), една художествена галерия (гр. Силистра),105 читалищаи 86 библиотеки.
В културния календар на областта утвърдени прояви с между-народно участие са Международният куклено-театрален фестивал за най-малките (международна куклено-театрална лаборатория) „Ян Бибиян”, Международният детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство”, Международния конкурс за детска и забавна песен „Звезди над Дунав”, организирани от община Силистра и Между-народният фестивал на изкуствата „Речни ноти”, организиран от община Тутракан. Утвърдени прояви с национално значение са похода по стъп-ките на четата на Таньо Стоянов-Войводата и съборите-възпоменание, посветени на Тутраканската епопея, организирани от община Тутракан, както и годишнините от присъединяването на Южна Добруджа към Отечеството.
 
Читалищатасаосновата на културната мрежа и се утвърдиха като значими и назаменими културни средища с многообразна дейност, обхва-щаща развитието на различните изкуства, особено на фолклора и съхраня-ване на живите традиции и обичаи. В основата на тази дейност са както професионални (най-вече в градовете), така и множество самодейни инди-видуални изпълнители, групи, състави и оркестри. В по-малките селища читалищата осъществят освен традиционните просветни дейности, но и нови социални дейности, наложили необходимостта си с времето.
През 2010 година областта се представи чудесно на Десетия юбилеен събор на българското народно творчество Копривщица 2010. В основата на това представяне бяха читалищните състави.
 
3. Културно-историческо наследство
 
Културните пластове и присъствията в региона са най-различни - тракийско, римско, византийско, турско, възрожденско и съвременно присъствие. Огромната част от него е концентрирано на територията на областния център.
Почти 2/3 от територията на гр. Силистра (1720 дка) е обявена за Национален архитектурно-археологически резерват „Дуросторум-Дръстър-Силистра”[1].
Високата културно-историческа, познавателна и атрактивна стойност на уникалните паметници от римската и средновековната българска епоха превръщат резервата в поле за изследвания, база за туристически продукти, „културен гръбнак” на настоящите поколения и „мост” за прехвърляне на ценности към бъдещите поколения.
По-значимите паметници на културно-историческото наслед-ства са:
·        Тракийски скален култов център по река Табан „Свещената долина на Залмоксис”, Силистренско.
От изследването на ст.н.с. д-р на ист. науки Георги Атанасов „Тра-кийски скален култов център по река Табан, Силистренско”, Силистра, 2006 г., научаваме, че преди повече от 20 години по сухоречието Табан, явяващо се естествена граница между общините Кайнарджа и Алфатар в Област Силистра, е регистриран любопитен скален култов комплекс. Той включва скални светилища, олтари, култови площадки и ями, групирани по протежение на 4 км край бреговете на древната река Табан (Малък Канагьол) в района на селата Стрелково, Васил Левски, Поп Русаново и Кутловица. През лятото на 2005 г. са проведени сондажни археологически разкопки на най-значителното от пещерните светилища по Табан, нарече-но „Баджалията”, което способства в голяма степен за прецизиране на датировката и уточняване на елементи от култовите практики.
·        Мощехранилницата на свети Дасий (Дазий) Доростолски.
Светецъте първият Христов мъченик по българските земи. Посе-чен е за християнската вяра на 20 ноември (петък) 292 или 302 г. В края на VІ в. жители на Доростол, уплашени от аваро-славянските нашествия, побягнали в Италия. Те отнесли със себе си мощите на светеца в големия град Анкона, където и днес в музея „Диоцезиано” се пази неговият каменен саркофаг с надпис: „На това място лежи св. Дазий, пренесен от Доростол”. Надали е случайно, че един от епископите, участвали в преговорите между Римската курия и св. княз Борис-Михаил, бил Павел Анконски.
При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел ІІ дари на Силистра част от мощите (дясната раменна кост) на св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница, която е приблизително копие на саркофага от Анкона. Днес те се съхраняват в катедралния митрополитски храм „Св. ап. Петър и Павел” в Силистра.
·        Късноантична римска гробница в гр. Силистра.
Наричана „Силистренската гробница”, тя е изградена през първата половина на IV век и има изключителна художествена и историческа стой-ност. Това е най-известният в страната и чужбина античен паметник на Дуросторум, емблематично творение на късноантичната цивилизация и е без аналог на територията на Късноримската империя. Тя присъства във всички сериозни изследвания, посветени на тази епоха.
·        Дворецът на доростолските епископи през V-VІ в.
Намира се дораннохристиянската епископска базилика(в централ-ната част на гр. Силистра) в комплекс с руини от римска вила-урбана (II-III в.). За първи епископ на раннохристиянския Дуросторум се счита Авксентий (Меркуриян) – арианин, ученик на просветителя на готите Улфи-ла, който приел християнството в арианската му форма. Авксентий застава начело на катедрата в Дуросторум около 383 година. По-късно бяга заради убежденията си в Медиолан (дн. Милано), където също оглавява епископската катедра. След него на Дуросторумската катедра през V-VІ в. са Яков, Монофилитус и Дулцисимус. При археологически разкопки е разкрита резиденцията на тези доростолски епископи, която е непосредствено до раннохристиянската епископска базилика. Резиденцията се намира в централната част на днешния гр. Силистра върху руините на градска вила (вила-урбана) от ІІ-ІІІ в.
·        Северната крепостна стенана средновековния Дръстър.
Реставрирана и експонирана през 2000 г. по брега на р. Дунав.
·        Патриаршеската базиликана патриарх Дамян Доростолски (Дръстърски) в гр. Дръстър (Силистра).
Това е първата патриаршеска църква в българската държава и втората по големина в страната. В Дюканжовия каталог (от името на съставителя му французина Шарл Дюканж) Дамян е посочен като петия духовен водач (предстоятел) на българите. Текстът за него в каталога е изключително кратък и гласи: „Дамян (който светителствал) в Доростол, а сега Дриста. При него и България бе почетена за автокефална. Той по заповед на император Романа Лакапина се провъзгласи за патриарх от императорския съвет, а после биде низведен от Йоана Цимисхия”.
Т.е. Дамян е първият български патриарх, заемал тази светителска длъжност до падането на България под византийска власт (1018-1019 г.).
·        Средновековният катедрален патриаршески и митрополитски храм на Дръстър и патриаршеската резиденция от Х век.
Импозантна трикорабна базилика до северната крепостна стена на Дръстър-Силистра, многократно преустройвана в дългата си история на катедрален храм.
·        Част от колона на хан Омуртаг.
Изложена е в Археологическия музей на гр. Силистра. Все още неоткрит остава „преславен дом на Дунава”, построен от него; но изсле-дователските хипотези са насочени именно към Силистра.
·        Историческа местност „Аязмото”до с. Руйно, община Дулово.
Там се намира средновековна българска крепост от ІХ-ХІ век, охранявала древния стратегически път между столиците Плиска и Велики Преслав и р. Дунав. Местността е свързана и с пребиваването на мюсюл-манския светец Демир Баба (Железния баща) в средата на ХVІ век, което е описано в житието му „Виляетнааме”.
·        Арменски апостолически храм „Сурп Аствадзадзин”(Света Богородица) в гр. Силистра.
Това е най-старият арменски храм в България-построен през 1620 г.
·        Историческата чешма край село Кайнарджа.
Свързана с подписването на Кючук-Кайнарджанския мирен дого-вор през 1774 г., с който завършва І-та Екатерининска война между Русия и Турция. Той постановява покровителството на Русия над християнските народи на Балканите. Този акт слага отпечатък върху по-нататъш-ната история на тази част на света. Последният вариант на договора, написан на италиански и на турски, е подписан от генерал-фелдмаршал граф Петр А. Румянцев и от великия везир Мусин-заде Мехмед паша. Официалният текст е на италиански език.
Чешмата е построена през 1892 г. Значимостта й се подсилва от уникалните размери – фронт над 70 м. Обявена е за паметник на култу-рата.
·        Ранносредновековната крепост „Картал кале” (Орлова крепост), строена през ХVІІІ в. до с. Руйно, община Дулово.
Това е втората крепост до с. Руйно и се намира само на около 4 км от „Аязмото”. Разположена е на причудливо недостъпно място в суходолие върху руините на малко тракийско селище и късноантично укрепление.
·        Турски форт „Абдул Меджиди” (Меджиди табия).
Намира се южно от гр. Силистра. Това е най-запазеният от шестте пункта на фортификационната система по северната граница на Османската империя. Построен е в периода 1841-1853 г. от немския военен инженер фон Молтке, впоследствие военен министър на Германия.
·        Куршумлу джамия.
Намира се в центъра на гр. Силистра и е паметник на културата от местно значение.
·        Гробът на еврейския равин Елиезер Папо.
Той един от 12-те най-тачените еврейски равини,починал през 1829 г. в гр. Силистра.
Всъщност ele-azar(на християнски Лазар) означава „Бог помага”. И наистина именно той е помогнал на местното население да се пребори с епидемията от холера. Заразил се е от ужасната болест и е починал, а силистренци в знак на благодарност му издигат гроб на брега на р. Дунав, впоследствие разрушен от турците.
През 2003 година варненски инвеститор закупи 800 квадратни метра урегулиран имот около мястото, където се предполага, че е погребан Папо. Сега там е изграден мемориално-религиозен комплекс в негова чест, който е включен в програмите на много чуждестранни туроператори и е редовно посещаван от поклонници от целия свят.
Организацията на евреите в България „Шалом” също потвърди сериозните намерения на общността към развитието на комплекса и религиозния туризъм.
·        Женски манастир „Покров Богородичен” край с. Айдемир.
Това е най-новият манастир в Доростолската епархия (1996 г.).
·        Добруджанска къща в гр. Алфатар.
Реставрирана етнографска експозиция, открита през 1984 г. Къщата е основен притегателен център за туристически посещения, както и едно от културните средища на общината.
·        Християнски храм „Света Троица” в гр. Алфатар.
Това е най-старият християнски храм в Област Силистра. Представлява трикорабна базилика от 1846 г. с богата украса от икони и дърворезби, изпълнени от майстори на Тревненската школа. Този храм, както и храмът в с. Калипетрово „Свети Димитър” (1847 г.) са градени от български майстори, насила докарани от турците, за да издигнат крепостта „Меджиди табия” в Силистра.
·        Архитектурен резерват „Рибарска махала” в гр. Тутракан.
Съхранено атрактивно рибарско селище с атмосферата и материалните следи на някогашния основен поминък на Тутракан – рибарството. Има висока културна и туристическа стойност.
·        Женски манастир в с. Каменци, община Кайнарджа.
Често посещаван храм заради обнадеждаващите поверия и привле-кателната природна среда.
 
Областната културна политика залага на усилията и дейностите по запазване на мрежата от културни институции, в т.ч. на читалищата, децентрализация на културната политика и формите на културна изява, създаване на подходяща обществена среда и атмосфера за развитие на културата, селективно финансиране и конкуренция при разпределение на средствата исъхраняване и представяне на културно-историческото наследство включителночрез развитието на подходящи форми на туризма.
 
4.ТУРИЗЪМ
 
4.1.Област Силистра – най-добрата туристическа дестинация
на България за 2010 г. по проект EDEN
 
EDEN е акроним на European Destinations of Excellence (Най-добри европейски дестинации) – проектпо програма „Нови индустрии, туризъм и корпоративна социална отговорност”, който популяризира моделите на устойчиво развитие на туризма на територията на целия Европейски съюз. Главната цел на проекта е да популяризира нововъзникващи туристически дестинации, както и да създаде платформа за обмен на добри практики на европейско ниво и да стимулира сътрудничеството между отличените дестинации, като по този начин насърчава други дестинации да възприемат модели за устойчиво развитие на туризма.
Най-голямото предимство от участието в мрежата EDENе рекла-мата, която Област Силистра получи. Това е рядка възможност за непозна-ти места да се представят пред цяла Европа и да станат част от новата европейска туристическа картана малко познатитетуристически дестина-ции.Продължава работата в EDENмрежата с останалите отличени дести-нации за обмяна на опит и добри практики.
В основата на различни форми на алтернативен туризъм биха имали тежест следните обекти:
 
·         Поддържан резерват „СРЕБЪРНА”– познавателен туризъм (за общи и специални интереси - орнитоложки);
·         Ловно стопанство „КАРАКУЗ”– ловен туризъм (елитарен), при договорени условия – фотосафари;
·         Река Дунав– яхтен туризъм, спортен риболов, круизи, туристическа инфраструктура по брега (необходимо устройване на пристанищата);
·         Суходолие „МАЛЪК КАНАГЬОЛ” – археологически училища на терен (тракийско светилище „Баджалията”), екотуризъм (нужна инфраструктура), въздушни разходки на ф-ма „Ребус” (елитарна форма за богати туристи).
·         Гробът на еврейския равин Елиезер Папо - мястото е почитано като особено свято за вярващите евреи. (Поклоннически туризъм).
 
Другият несъмнено „тежък” потенциален ресурс се обляга на богатото културно-историческо наследство. Почти всички обекти, представени в предишния раздел(VIII.3.), биха могли да се вплетат в богата „добруджанска шевица” на туристическо предлагане.
Занаятитеса също така характерен поминък за региона, както като древни занаяти в 1900-годишнина на гр. Силистра-Доросторум и по-късно прераснали в промишлено производство. Основателна и добра е идеята на община Силистра да се изгради улица на древните занаяти. В миналото упражняването на занаяти от всички жители на дадено село за задоволяване на определени битови потребности постоянно се заменят от произведения, създадени само от майстори-занаятчии. Този период в исторически аспект спомага за раждане на редица открития, тайни на занаята, предавани от баща на син, от майстор на калфа. Уменията и тайните на занаятите макар и много крехки се запазват и възраждат с продуктите на занаятчийството. Не може да не споменем добруджанските черги, битовите рогозки на с. Татарица, рибарските принадлежности, добруджанските дантели и шевици, добруджанските носии (облекла) характерни за региона, добруджанските каруци, медните съдове и подноси, изработените от дърворезба произведения, бъчварството, кожухарските изделия и пр., които са ярък пример за древната самобитна култура и наследство на региона.
В допълнение къщите за гости в с. Ветрен и с. Сребърна и др. са важна „гарнитура” към бъдещи продукти за алтернативен туризъм.
Добруджанската къща в гр. Алфатаре може би най-утвърденият туристически „етикет” на областта. Посещава се редовно от туристически групи от черноморските курорти, но не формира продукт и от там – осеза-телни приходи.